Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Бих могъл да се погрижа за това — казах аз.
— Да го одереш жив вместо мен?
— Не.
— Е, добре. Някои хора предпочитат сами да си чистят лайната. Ти си ирландец, нали?
Кимнах.
— ИРА правеше същото. Белфаст, Фолс Роуд. Собствена полиция, която държи на разстояние шибаните английски ченгета.
Рей Рей се ухили, вероятно зърнал гримасата на лицето ми, която беше очаквал.
— Май си изненадан, а? — подхвърли той. — Някакъв тъп негър дрънка неща, за които дори не би трябвало да е чувал. Но това е останалата част от историята, нали? „Четворките“ ме прибраха, след като очистих Гадината. Дадоха ми дом и семейство, пари и уважение. Доста по-късно откриха, че имам и акъл в главата си.
Рей Рей се облегна назад, очевидно облекчен от изповедта, свързана с майка му.
— Не само акъл, но и образование — добави той. — Преди две години завърших с отличие „Келог“, специалност икономика.
— „Четворките“ ли плащаха следването ти? — учудено попитах аз.
— До последния цент.
— А сега ръководиш бизнеса им и продаваш дрога на децата в квартала, в който си израснал?
— Това май не ти харесва.
— А на теб харесва ли ти?
— „Четворките“ плащат за обучението на избрани деца от години. В момента аз самият издържам три негърчета в колежа. Те знаят какво искам от тях — да учат прилежно, да не напускат и да не се прецакват… А когато се дипломират, сами ще решат дали да се върнат в бизнеса. Ние няма да им се бъркаме.
— Колко се връщат?
— Петдесет на петдесет — махна с ръка Рей Рей. — Някои са родени за това, други — не.
— И ти отгатваш кой ще го направи, така ли?
— Обикновено да.
— А Маркъс?
— Той не изпитва нищо вътре в себе си, но иначе си го бива.
— След година-две може би ще ти вземе хляба.
Рей Рей прие забележката ми с усмивка, а после погледна сребърния часовник на китката си.
— Мама ти спечели цял час, ирландецо. Жалко, че няма как да ти спаси живота.
— Ще ме убиеш независимо от това, което мога да ти кажа, така ли?
— Вероятно.
— Заведи ме горе. Ще ти обясня защо съм тук, пък после сам ще решиш.
Главатарят на бандата се втренчи в обувките си. После стана, направи ми знак да се насоча към стълбите и тръгна след мен.
18
Накара ме да седна на пода срещу витрината на „Ред Бул“. Хлапето на име Маркъс се настани срещу мен, с отворена кутийка „Прингълс“ в ръце. За момента други хора не се виждаха.
Рей Рей клекна на крачка от мен.
— Кажи ми каквото трябва да знам и да приключваме — рече той.
Обърнах глава към Корееца, който лежеше на метър вдясно, и срещнах безжизнените му очи.
— Приятелят ти мистър Ли е имал страничен бизнес. Онези кашони долу са свързани с него.
— Знам всичко за страничния бизнес на Ли — каза Рей Рей и се изправи. Маркъс премести револвера в скута си.
— В такъв случай знаеш, че е сключвал сделки с някой в центъра на града. Приятелката ми е репортер в един от големите вестници. Помоли ме да дойда и да говоря с него.
— Репортер значи — рече Рей Рей и направи крачка към мен.
— Точно така.
— И затова си тук?
— Да.
— Лошо — въздъхна Рей Рей и повиши глас: — Сесил!
Хлапакът с мънистата се появи откъм задната част на магазина.
— Дай ми три минути, а после виж сметката на тоя гадняр — разпореди се Рей Рей. — Джейс би трябвало вече да е изкопал онази дупка долу. Маркъс и Джеймс ще ти помогнат.
След тези думи пъхна пистолета ми в ръцете на Сесил и излезе, без да ме погледне. Джейс тръгна след него. Останалите трима ме наобиколиха. Гледаха ме, без да ме виждат. За тях вече бях мъртвец.
— Стани — рече Сесил.
Подчиних се.
— Къде го искаш?
Гледах ръцете му с пистолета, които нетърпеливо потрепваха.
— Чакай — обади се Маркъс.