Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори и Дорнан изчезна, оставяйки облак от дим след себе си. Стори ми се странно, затова загледах останалите, като потегляха, и видях, че от ауспусите им не излизаше никакъв дим. Скоро силното бучене намаля и изчезна напълно, оставяйки ни двамата с Джейс сами само с мотора му помежду ни.
Обърна главата си бавно настрани, за да ме погледне, както някой би гледал към умряла хлебарка на пода или кучешко лайно на обувката си.
Повдигнах рамене.
— Май в крайна сметка наистина ще съм залепена за теб.
Той сграбчи сака си и тръгна към изхода, оставяйки ме сама в безлюдния гараж. Направи няколко крачки, преди да се обърне към мен с леден глас.
— Побързай — каза. — И без това вече закъсняваме щом ще сме с колата.
Дванадесета глава
Отне ни три часа да стигнем до дестинацията. Три часа, прекарани в мълчание и тук-там няколко от обичайните странни кратки диалози, подхванати от мен и приключени от него.
Беше крещяща разлика от страстните целувки и дългите разговори, които бяхме споделяли през последните няколко месеца и това караше сърцето ми да се свива от болка.
— Къде отиваме? — попитах два часа след потеглянето ни.
— Мексико — отвърна Джейс монотонно.
— Нямам паспорт — напомних му. — Какво смятате да правите и без това?
Обърна се да ме изгледа, докато ускоряваше по магистралата.
— Зависи.
Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха и внезапно ми стана много студено.
— Зависи от какво? — попитах.
Не ми отговори. Стоях спокойно с ръце в скута в продължение на пет минути, но подигравателното му отношение ме изкарваше извън релси, а и не бях забравила, че вече напълно се чувствах като затворник. Преди, когато Дорнан ме затваряше, поне имах Джейс да се грижи за мен и да ме държи далеч от смъртта.
Сега имах чувството, че ще бъде първият, който ще натисне спусъка, ако се стигнеше до това.
— Моля те, говори с мен — казах, умолявайки го с поглед.
Погледна ме така, сякаш бях парче месо от някое мъртво животно, размазано на пътя, след което върна погледа си отново напред.
— Нямам какво да кажа — отвърна хладно.
В гърдите ми забушува паника и усетих как започваше да ми става трудно да си поемам въздух. Скапаното жужене в ушите и стомаха ми се беше върнало като ято разгневени оси, които ме атакуваха отвътре с отровните си жила.
Чувствах се толкова безпомощна, че ми се искаше да зарева. Щеше да ме разкрие. Щеше да разбере, че съм момичето, което беше мислил за мъртво в продължение на шест години, щеше да разбере, че съм момичето, което беше убило братята му, и щеше да ме застреля в главата.
— Израснах на подобно място — казах тихо, докосвайки стъклото с пръстите си. Не можех да понеса мълчанието помежду ни и минута повече, дори да ми кажеше да мълча, имах нужда да запълня някои от моментите помежду ни с думи и звуци.
— О, така ли? — ухили се Джейс. — В някой конкурентен клуб? Я кажи. На баща ми би му харесало да чуе за това.
Наклоних главата си напред, така че челото ми да се опира в стъклото на вратата и усетих леките вибрации от пътя по кожата си.
— Баща ми беше в клуб също като този — казах, усмихвайки се тъжно от спомените за щастливите дни. — Не, не беше конкурентен клуб. Не загина в катастрофа. Беше убит.
Джейс си пое рязко въздух, но не каза нищо.
— Откакто почина, се опитвам да стоя далеч от неприятности.
— Нека позная — каза Джейс, хвърляйки ми бегъл поглед. — Те те намират сами?
Поклатих глава.
— Не, определено сама си ги търся — отвърнах. — Намирам ги, преди те да успеят да ме открият.
— И все пак не те разбирам — каза, потропвайки с пръсти по скоростния лост между нас. — Когато си с мен, се държиш като жертва на обстоятелствата, а когато отидеш при него, се държиш така, сякаш ти харесва.
Хванах върха на носа си с палец и показалец и издишах шумно.
— Изключително преебана съм. Още един проблем от средата, в която съм израснала. Хората като мен? Не сме нормални. Извратени сме.
— Затова ли си с него? Защото имаш синдрома на липсващия баща? — Непринуденият начин, по който зададе въпроса си, и подигравателният му тон бяха като шамар в лицето.
— Да — отвърнах честно, — нещо подобно.