Пред вратите на мрака [bg]

— Ясно — рече Амиранта. — Какво пък, не мога да ги съдя. Просто ми стана… интересно.

— Само гледай да не се увличаш — подсмихна се Пъг.

— Стига библиотекарките да не са красавици, Ричард — отвърна Амиранта, като използва фалшивото име на Пъг, — мисля, че ще устоя.

Пъг се засмя, но очите му продължаваха да изследват всеки сантиметър от стаята. Предполагаха, че ще ги следят, но нямаха представа докъде може да се простира наблюдението. Можеше да е само пост, настанен в съседна тайна стаичка и долепил ухо до таен отвор или до скрита тръба, замаскирана зад някой гоблен или растение. А можеше и да е някое сложно заклинание — възможност, над която в момента работеше Магнус.

Пъг погледна сина си, който отвори очи и поклати еднократно глава — засега не бе установил наличие на магия.

— Ще ида да полегна за малко — заяви Магнус, стана и тръгна към една от вратите.

Пъг кимна и се отправи към другата врата. В стаята зад нея имаше гардероб и легло до прозореца, през който се виждаше градината, и друг прозорец, вероятно към още стаи за гости. Пъг не забеляза никакво движение зад отсрещния прозорец и предположи, че стаята е празна.

Затвори прозореца, изтегна се на леглото и се помъчи да се съсредоточи.

След смъртта на Миранда и Калеб всеки подобен опит неизменно бе придружен от мрачни мисли. Беше водил много битки през живота си, в една от тях бе изгубил Накор, но смъртта на жена му и сина му сякаш го беше прекършила.

От друга страна, чакаше го много работа и трябваше час по-скоро да се измъкне от спиралата на самосъжалението и гнева срещу боговете, които го бяха оковали със своята сделка. Напомни си за пореден път, че би могъл да напусне този живот след двубоя с Джакан, демона, преобразил се в Изумрудената кралица, но бе избрал да се върне и да продължи борбата. Цената, която трябваше да плати обаче, бе да гледа как всички негови близки умират.

Надигна се. Нещо човъркаше периферията на съзнанието му.

Стана, отиде до вратата на Амиранта, почука и щом чародеят отговори, влезе с пръст на устните, после го повика и отиде при вратата на Магнус. Отново почука съвсем леко и когато синът му се появи на прага, описа кръг с ръка. Магнус кимна и ги покани да влязат.