Пред вратите на мрака [bg]

— Сержант — рече Фарсон. — Какво все пак се е случило тук?

— Имам съвсем груба представа, но изглежда това е работа на един култ към смъртта, който от известно време действа из околностите.

Двамата рицари се спогледаха. Сандрина знаеше точно какво си мислят. Че култът към смъртта е в приоритетите на последователите на Лимс-Крагма и дори на Сунг, но не и на служителите на Дала.

— Отец-епископът — обясни тя — се безпокои, че отвличат за свои жертви местни жители.

Това не беше лъжа, тъй като навярно Крийган изпитваше подобна загриженост, а и засега бе достатъчно като обяснение. Конклавът на сенките бе сключил съюз с най-важния човек във военния орден на последователите на Дала вероятно защото Пъг нямаше на кого другиго да разчита. Навярно имаше още само неколцина с опит с демоните колкото нейния — тя вече бе избила повече, отколкото бе полагащият й се дял.

— Носите ли амулети? — попита Сандрина.

— Срещу какво, сержант? — отвърна с въпрос Джалиел.

— Некромантия, демони — всичко, за което можете да си помислите.

Двамата рицари потупаха пристегнатите на поясите им торбички.

— Добре — рече тя. — Защото не знаем какво може да ни чака долу.

— Къде долу? — попита Фарсон.

Тя посочи на юг.

— Долу, в Долината на изгубените.

Изражението на Фарсон бе достатъчно свидетелство за това колко му се нрави тази идея, но той премълча.

— Ще пренощуваме тук, а призори слизаме долу.

Без повече коментари мъжете скочиха от конете и почнаха да свалят багажа. Изтъркаха животните, а Сандрина напълни торбите им със зоб. Даваха си сметка, че трябва да се върнат след не повече от два дни, инак животните щяха да започнат да гладуват. Нямаше нищо подходящо за паша оттук чак до Дърбин, само голи склонове, обрасли с бодили и странни пустинни растения, които цъфтяха краткотрайно след дъжд и после бързо изсъхваха. Трудно беше да се повярва, че този район е трябвало да се охранява.

Имаше една загадка, на която отец Крийган не бе предложил никакъв възможен отговор — защо в древни времена Кеш е решил да построи крепост тъкмо тук? Тролски дом, както подсказваше и названието, бе място, което човек би трябвало да избягва. Планинските троли бяха по-умни от братовчедите си от долините, които бяха само малко по-съобразителни от животни, но пустинята сама по себе си бе сигурна преграда срещу тях. Щеше да има известна логика, ако наблизо бе минавал път на кервани, но доколкото Сандрина бе успяла да прецени по старите карти, пътят бе свършвал в долината под тях.

Чудеше се какво ли може да има долу? Ако беше стара златна мина или източник на някакви други природни богатства, разумът диктуваше пътят да продължи на изток и да стигне до град Нар Аяб, а оттам да се насочи към столицата Кеш. Ала, изглежда, пътниците бяха идвали по тези места откъм Дърбин. Може би, предположи тя, тук е бил краят, а не началото и пътят се е използвал за доставка на припаси от най-близкия кешийски град. Което предполагаше, че единствената причина да се построи тази крепост е да се задържи това, което е в долината.