Пред вратите на мрака [bg]

Продължиха да се изкачват и стигнаха имперския квартал — сградите, заобикалящи двореца и канцеларията на императора. Тук къщите и вилите бяха притежание на имперски служители и всички бяха облицовани с бял мрамор.

— Преди векове тази част от града е била като останалата, къщите са били от камък и дърво, но след време един от императорите — в момента не мога да си спомня името му — решил да промени изгледа на този квартал, като го разкраси. Наредил да докарат масивни мраморни блокове от една кариера на юг. С течение на времето целият квартал бил преобразен така, че да е в унисон с двореца. — Погледна Амиранта многозначително, за да разбере, че това, което ще каже, е специално заради подслушващия ги агент. — Говори се, че Родрик Четвърти, известен като Лудия крал, толкова завидял на тази хубост, че наредил Риланон също да бъде облицован с бял камък, но тъй като не могли да доставят отникъде бял мрамор, бил принуден да се примири с по-семпла подборка от цветове. — Пъг знаеше, че в действителност всичко е било наопаки. Имперският дворец бе облицован с бял мрамор едва след като бе започнало разкрасяването на Риланон — задача, довършена от наследника на Родрик крал Луам; император Джумилис от Квег бе разпоредил да бъде разкрасен и имперският квартал и единствената причина да се ограничи само с него била, че кариерата се изтощила и малкото останал мрамор бил запазен за ремонти, в случай че времето или други случки нанесат щети по двореца.

Пъг се отпусна замислено назад; спомняше си срещата си с крал Родрик при първото си посещение в Риланон и това донякъде възвърна мрачното му настроение, което бе успявал да потиска, докато беше в компанията на Джим и Амиранта. Макар и по природа малко объркан, Родрик бе добър човек, изгубил здрав разсъдък заради болест, която никой не успя да излекува, но все пак бе проявил проблясък на разум в края на управлението си, като бе предал властта на своя братовчед Луам, с което бе спасил народа от кървава гражданска война, последвала дванайсетте години несекваща борба с цураните.

Подобни спомени неизменно го навеждаха на мисли за всички хора, с които се бе разделил през годините: неговия стар учител Кълган, Мийчъм, приятел на Кълган, отец Тъли — един от първите му и най-мъдри наставници. Принцеса Карлайн, в която навремето вярваше, че е влюбен, и Лаури, един от най-близките му приятели, който по-късно се бе оженил за принцесата. Лаури бе умрял твърде млад, оставяйки Карлайн вдовица за дълго. Лорд Боррик… Той въздъхна и Амиранта го погледна въпросително. Пъг вдигна ръка, за да покаже, че не е нещо важно, но сърцето му се бе свило. Беше изгубил Катала, своята първа любов и първа съпруга, която се разболя от нещо, неизцеримо от никаква магия. Първите му две деца, Уилям и Гамина, бяха загинали във войната с армията на Изумрудената кралица. А сега Миранда и най-малкият му син Калеб също го бяха напуснали.