Пред вратите на мрака [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553904
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:
Разположи ги така, че да са близо до него, затвори очи за миг, сетне каза:
— Спуснах завесата. Заклинанието е съвсем слабо, за да не предизвика съмнения, ако ни наблюдават.
— Следят ни с магия, така ли? — попита Амиранта.
— Синът ми притежава умения, които дори аз нямам — отвърна Пъг. — Както ти усещаш демони, така той може да долови всеки опит за използване на магия, дори до степен да разбере предназначението й и да я неутрализира. — Погледна сина си и в очите му се четеше гордост. — Това е много рядка дарба.
— Използват най-обикновено заклинание за подслушване, което лесно се обезсилва. Но колкото по-дълго говорим за книгите, които ще изучаваме утре, толкова по-вероятно е някой да засече моето контразаклинание. Така че казвай какво има?
— Амиранта — каза Пъг. — Трябва да те попитам нещо. Говорихме толкова много за това какво знаем и какво не знаем за демоните, че пропуснах да уточня един въпрос от самото начало. Обсъждахме какво се е случило с Маарг на Шила, но така и не се върнахме към нещо, към което ти прояви интерес. Беше изненадан, че демонският капитан е овладял тялото на Изумрудената кралица, нали?
— Обладаването от демони е рядко явление — отвърна Амиранта, говореше тихо и бързо. — И подобни случаи са ограничени до определен тип същества. Категоризирам ги по-скоро като духове или призраци, отколкото като демоните, срещу които се изправяме. Идеята, че могъщ демонски господар, един от великите капитани, или някой с равна на него сила може да притежава подобна способност… — Амиранта сви рамене. — Наистина не си спомням какво съм искал да попитам тогава. По-скоро бях смутен от подобна мисъл.
— Защо? — попита Магнус.
— Защото това не е типично демонско поведение. Като съпоставих нещата, които ми казахте вие и които научих от Гуламендис, започнах да придобивам груба представа за демонското общество, ако то въобще може да бъде наречено така. Или, по-скоро, какво всъщност става в демонското царство. Според нашите представи там цари хаос, ала същевременно има правила и граници. Демоничното обладаване от могъщ, използващ магия демон просто не върви с всичко останало. — Той се огледа малко объркано и продължи: — Това наистина не е тема, която можем да обсъдим накратко, но се радвам, че я повдигна. Ако не намерим книгата, за която дойдохме, ще потърсим всичко, посветено на срещите с демоните. Поне ще получим допълнителна информация.
— Ще поговорим повече по въпроса, когато е безопасно — съгласи се Пъг.
Вечерята, напълно според квеганските традиции, бе разкошна. Четири дълги маси бяха подредени в квадрат, с достатъчно място между тях, за да могат свободно да се движат прислужниците и да разнасят подноси с храна. Всеки от гостите можеше да избира какво да му поднесат, като махне на преминаващия наблизо прислужник. Зад гърбовете им пък сновяха млади мъже и жени, носещи кани с вино и ейл.
Прислужниците бяха облечени със семпли туники, дълги до коленете и пристегнати на пояса с дебел шнур. Бяха момчета и момичета, никой не изглеждаше по-възрастен от осемнайсет-двайсет години и всичките бяха надарени с необичайна хубост.
Присъстващите благородници бяха все дребни придворни служители. Единствено имперският канцлер имаше по-важен пост, съответстващ на дипломатическия сан на Джим. Всъщност като кралски барон той не би могъл да се надява на толкова тържествено посрещане, особено когато ставаше въпрос за „изследователска“ делегация с малко политическо или военно значение, но квеганците вероятно подозираха, че зад мисията на Джим се крие повече, отколкото им се казва. Личната шпионска мрежа на Джим не беше единствената, оперираща в региона на Горчиво море, и през годините той без съмнение неведнъж се бе сблъсквал с квеганските интереси, както и с тези на кешийците.
До Пъг бе настанена красива жена на средна възраст на име Ливия, за която бяха донесли специално, по-широко и по-удобно кресло. Тя отпрати с жест един слуга с поднос печени плодове и рече:
— Прекалено са сладки. Трябва да призная, че предпочитам по-простата храна.
Носеше традиционна квеганска тога, достатъчно прилепнала, за да очертава примамливите й форми. Имаше красиви черти, тъмнокафяви очи и няколко сиви кичура в черните си коси, които бе спуснала свободно на раменете. Макар да нямаше интерес към флиртуването, Пъг въпреки това я намираше за привлекателна и интригуваща. Тя му се представи като „колега книжник“, архиватор, назначен да им помага на следващия ден. Пъг не се съмняваше, че ще е достатъчно ерудирана в работата си, а също и че е натоварена със задачата да ги следи и да провери какво точно ги интересува в библиотеката. Това, което не знаеше, бе дали тя е архиватор, преструващ се на шпионин, или шпионин, играещ ролята на архиватор.