Пред вратите на мрака [bg]

Насочи вниманието си към Ливия и попита:

— Сериозно, наистина ли ви харесва да се ровите из архивите?

Тя повдигна рамене. Беше докоснал нещо и се зачуди доколко е била подготвена за тази среща. Ако беше квегански агент, щеше да има известна представа от работата в библиотеката, но нямаше да е експерт.

— Честно казано, там ми е скучно — отвърна Ливия. — Понякога се натъквам на нещо интересно и така времето преминава по-приятно. Задачата ми е да се запознавам с отделните произведения и да се грижа да намерят своето място в каталога на архива. — Тя го погледна преценяващо. — Бих могла да ви придружа до вашите покои, ако желаете, за да обсъдим някои езотерични писания в нашия архив. Има доста вълнуващи неща.

Пъг прикри усмивката си и само леко наклони глава, замислен над предложението й.

— Освен ако не предпочитате да останете за оргията?

Пъг повдигна леко вежди. От всички страни в тази част на света бе посещавал Квег най-рядко и бе забравил, че някои от обичаите им се отличават коренно от тези в Кралството или Велики Кеш. Сега вече си даде сметка защо всички прислужници са млади и хубави. Оргията след тържествена вечеря бе обичайна част от посрещането на официалните гости, както и при важни празненства. Не че укоряваше тези хора заради привичките им, просто имаше свои представи за интимните връзки и общуването с личности от противоположния пол.

— Наскоро изгубих любимата си жена — произнесе тихо Пъг, без да се налага да се преструва на натъжен.

Очите на Ливия се разшириха.

— Съжалявам. Неочаквано ли беше?

— Напълно — отвърна Пъг. — Ще мине доста време, преди…

Тя се пресегна и го докосна леко по ръката. Когато заговори отново, гласът й бе ведър и съчувствен:

— Ако мога да ви помогна с нещо, кажете ми.

Пъг неволно се възхити на настойчивостта й.

— Може би някой ден, когато дойда пак. — Той се надигна бавно. — А сега ще ви помоля да ме извините, тъй като смятам да се оттегля.

— Разбира се.

— Надявам се да ви видя отново на заранта.

— До утре.

Магнус и Амиранта забелязаха, че Пъг става, и го погледнаха. Той им кимна лекичко, за да им покаже, че трябва да си тръгнат колкото се може по-скоро. Джим бе погълнат от разговор с някакъв благородник, но Пъг знаеше, че не пропуска нищо от ставащото наоколо.

Когато се прибра в отредените им покои, Пъг завари там вино, сладкиши, ядки и сирене. Отпусна се уморено на дивана пред прозореца. Не беше гладен, а и не бе хапнал много на вечеря, но нямаше нищо против да пийне вино. Взе каната, но спря и затвори очи. Преди години бе научил едно заклинание, което можеше да прочисти виното от всякакви нежелани примеси и отрови. Съмняваше се, че в случая е необходимо, тъй като целта тази вечер бе да го съблазнят, а не да го упоят, но предпазливостта никога не бе излишна.