Пред вратите на мрака [bg]

Докато обикаляше наоколо тихо, за да не събуди брат си и да се стопли, неусетно се замисли за странната поредица случки, довела ги на този неизвестен свят, и как двамата постепенно се бяха сближили покрай всичко това.

Като деца споделяха общ интерес към всякакви магични неща и след като бяха посветени в Кръга на светлината, продължиха да напредват заедно в обучението си, но след разпускането на Кръга от Събора заради слуховете, че се готвел да премахне някой от по-влиятелните му членове, бяха разделени дълги години.

По-късно откриха, че на няколко пъти пътищата им са можели да се кръстосат. Близо година бяха живели на противоположните краища на един и същи остров, ала докато Гуламендис бе обитавал една пещера в хълмовете, Ларомендис живееше в малко градче, прикривайки се под друга самоличност, тъй като тогава членовете на Кръга все още бяха подложени на гонения.

Едва след нашествието на Демонския легион преследването на оцелелите членове на Кръга бе прекратено. Гуламендис бе сигурен, че има и такива, които продължават да се крият, но повечето отвърнаха на призива на сънародниците си и се прибраха на Андкардия, където регентският Събор им даде амнистия.

Амнистия за всички, освен за Укротителите на демони. Съдбата бе пощадила Гуламендис, защото само няколко дни преди Ларомендис да пристигне в двора на регента брат му се бе съгласил да се отправи „доброволно“ на мисия, за да търси убежище, в случай че таределите бъдат нападнати в собствената им столица. Заради него Гуламендис бе затворен в клетка, но поне запазен жив. Повечето Укротители на демони не извадиха подобен късмет.

Небето взе да просветлява и черните силуети да придобиват по-ясна форма. Укротителят на демони почака, докато не започна да различава дървета, между които можеха да се прикриват, и събуди брат си.

Ларомендис се пробуди веднага, но нямаше съмнение, че все още е много изморен. Огледа се мълчаливо и кимна. Без повече коментари двамата тръгнаха към гората.

Дърветата бяха ниски и с малко листа. Храсталаците, през които се прокрадваха, шумоляха и това забавяше напредването им.

Най-сетне стигнаха полянка със скална издатина в единия край. Надзърнаха иззад ръба и Гуламендис прошепна:

— Милостиви предци!

Докъдето стигаше поглед, блещукаха огньове, подредени в прави редици, както се устройват военните лагери. Между огньовете се виждаха налягали фигури. Укротителят на демони дръпна брат си за ръката.

Оттеглиха се назад и се прикриха между дърветата. Това бяха светлините, които бяха забелязали през нощта — не от един огън, а от стотици далечни огньове.

— Това е Легионът — прошепна Гуламендис.

— Къде ли се намираме? — попита Ларомендис, ала в същия миг осъзна, че въпросът му е глупав, защото нямаше как брат му да знае повече от него.

Спогледаха се. И двамата си мислеха едно и също — това беше някой от световете, които Демонският легион използваше за плацдарм. Демоните долу бяха армия, добре въоръжена и отдъхваща преди поредната атака. Скоро легионът щеше отново да потегли на път.