Пред вратите на мрака [bg]

Джим пое протегнатата му ръка и рече:

— Благодаря на Негово императорско величество за любезното съгласие да ни разреши достъпа до вашите архиви. Особено в светлината на кратките срокове, в които бе изпратена нашата молба.

— Наистина е необичайно — съгласи се канцлерът, — но Негово императорско величество се стреми да поддържа хармонични връзки с нашите съседи, а услугата, която поискахте, не го затрудняваше с нищо.

Джим се обърна и даде знак на тримата си спътници и ги представи. Пъг, Магнус и Амиранта се постараха да се поклонят с нужната почтителност и същевременно да запазят достолепен вид.

— Разпоредих се за носилки, които да ви откарат в двореца — каза канцлерът.

Минаха покрай строената в две редици почетна квеганска рота и под тържествените звуци на фанфарите, които бяха чули при пристигането на кораба. Войниците стояха неподвижно под палещите лъчи на слънцето и чакаха да им заповядат да се върнат в казармата.

Канцлерът покани Джим да се настани в първата носилка. Пъг сподели втората с Амиранта, третата остана за Магнус.

Носачите бяха мускулести млади мъже, облечени с типичните за тяхната професия ленени поли и кожени сандали с дебели подметки. Телата им лъщяха от благовонните масла, с които бяха намазани, за да не дразнят пътниците с миризмата си. Двама войници забързаха напред, за да разчистват пътя на процесията.

— Значи това било Квег — тихо каза Амиранта, стараеше се да говори с привидно безразличие.

Пъг се усмихна и кимна. Бе сигурен, както и Амиранта, че най-вероятно поне един от носачите ги подслушва и със сигурност е квегански агент.

— Да — отвърна Пъг. — Господарят ти знае ли много за това място?

— Не много — отвърна Амиранта, който не забравяше, че се представя за пратеник на махараджата на Мубоя. — Една от задачите ми е да науча колкото се може повече за съседите ни, както и да изуча вашия народ. Навремето Квег е бил част от Велики Кеш, нали?

— Да — отвърна Пъг. Предполагаше, че подслушващият ги квегански агент няма да обърне особено внимание на този малък урок по история. — Но след Кешийската конфедерация, голямо въстание, обхванало почти всички провинции, Велики Кеш бил принуден да извика легионите си от север. Тогава са били изоставени всички земи на запад и на юг от Ябон. Възможност Кралството да прояви инициатива, разширявайки териториите на Ябон, но бившите кешийски градове по крайбрежието на Горчиво море отхвърлили нашествието и създали Свободните градове. Квег се намирал в уникална позиция: тук бил разположен гарнизон и голям флот, но докато легионът бил изтеглен, флотът отказал да напусне, защото семействата им живеели в града. Кеш имал проблеми с войната на юг и по времето, когато смазали напълно бунта на Конфедерацията, Квег вече бил прокламирал независимост и държал под свой контрол Горчиво море. — Спря за миг, преди да продължи: — Хората, живеещи тук, идват от една сравнително малка провинция на Империята, нарича се Итиак. — Пъг знаеше, че всъщност името на провинцията е Итаниак, но искаше да провери дали агентът, който ги подслушва, разбира нещо от история. — Имам намерение да се запозная с някои от документите от тази епоха и преди нея, тъй като нашата история, имам предвид на Кралството, е пълна с бели петна и противоречия. Връзките ни с Квег невинаги са били толкова добри, колкото би трябвало, и в резултат от това сред хората от Островното кралство са заседнали погрешни настроения. Ще се радвам, ако успея да поправя тези пропуски.