Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Ейййй, гейове, тука не се спиии бее, да ви таковам пичката лелинаааа... - нахрани ги така, от сърце, и после изчезна между дърветата, без да изчака реакцията на двамата братя.
Такава всъщност почти нямаше. Силвестър само изсумтя възмутено, обърна се по корем и погледна към Долф, който се засмя, откъсна една тревичка и я захапа.
- Ей, брат ми, ама са неучтиви гражданчетата. Разглезил ги е животот у градо. Т’ва, ако е на село, ше доде, ше се извини, па и ша почерпи после за прошка. Т’ва келеме обаче ни псува. Знае, че не моем да го намерим, па и сигурно е толкова прост и мисли, че даже ако го гепим, ше му се размине, нищо, че ни е псувал на рода... Разглезени копилета.
- Прав си, брато, прав си, ама не се коси, такива са гражданчетата, ама не сите де. Я виж наш’те хора, че са железни, нищо, че са от градо...
- А бе и ти си прав, д’еба.
Силвестър се изправи, отиде до брега и започна да пикае с мощна струя в реката. Точно беше докарал съвършена парабола, когато усети, че някой го наблюдава. На отсрещния бряг, между храстите, се беше подал съмнителен тип, облечен със сив мърляв шлифер и с подозрително изражение. Беше се втренчил с налудничав поглед в достойнството му Без да му обърне много внимание, братът продължи абсолютно невъзмутимо да си пикае. След няколко секунди се оказа, че натрапникът явно не възнамерява да се разкара, защото продължаваше да зяпа. Слай му викна:
- К’во киризиш бре, хаяскооооо. Я черта, веднааагааа.
Шлиферът не се нуждаеше от второ подканяне и се изпари като призрак измежду храстите. Силвестър се изтръска табиетлийската, прибра инструментариума и се закопча.
- Барато, аре да ходим да ядем, че тука стана нещо пренаселено, д’ееба - прикани той брат си.
Долф се надигна и се изтупа. Замисли се дали и той да не пусне една вода, но реши да стиска до кръчмата, защото не искаше да рискува някой извратеняк да го зяпа, както се беше случило преди минута на брат му Всичко си имаше граници все пак.
Ресторант „При Тошко“
Поръчка
45 кюфт.
10 салат.
3 пилета 15 пържол.
12 пърж. карт. сир.
16 бири 1 водка
Когато пристигнаха в ресторанта, където се бяха уговорили да се срещнат, за да се подкрепят преди акцията, Арнолд вече ги чакаше с поръчан обилен обяд. На масата имаше голяма йена, която още малко, и ще се пръсне, толкова беше препълнена със сочни пържоли. Отделно имаше няколко печени пилета, десетина порции кюфтета с пържени картофи, огромна купа с шопска салата и много хляб - „бел и пуфкаф“, както го обичаха братоците. Долф и Силвестър седнаха и без много приказки се захванаха с мощно похапване. Гледката не беше твърде приятна, защото приличаше на сцена от „Джурасик парк“, по-скоро от един стар филм на ужасите за пирани, но пък и братята определено не бяха имали възможност да прочетат „Добрите обноски“. Всъщност не бяха имали възможността да прочетат каквото и да било, защото в къщата, в която бяха израснали, нямаше нито една книга, а в училището на село никой не си даваше зор да ги образова, номерът беше да ги избутат през образователната система до седми-осми клас и после да ги изритат да се оправят с живота, вселената и всичко останало.
Не им отне много време да ометат по-голямата част от храната, прокарвайки я с големи глътки наливна бира от еднолитрови халби. Персоналът на заведението и останалите посетители ги наблюдаваха в тих потрес и не можеха да отместят погледите си от „леко закусващите“ гиганти. Един сервитьор се отърси, боязливо пристъпи към триото, застана на около метър от Долф и със заешки глас едвам произнесе:
- Господине, господине, тече ви кръв по гърба...
Долф го погледна с бялото на очите, докато наливаше половин халба бира в гърлото си. После я тресна в масата и опипа тила си. Когато погледна ръката си, пръстите му бяха обагрени с кръв, която той небрежно избърса в снежнобялата покривка.
- От оня смелчага с талпата е. Яко ме извъртя уродът ниеден. - Пак прокара ръка по задната част на главата си, пак се избърса във вече не толкова бялата покривка и погледна към сервитьора. - Я ти, младеж, ми донеси бърже тукаа... сто-двеста грама водка и некакъв пешкир. Донеси и бири, за мене и за братоците. Ядене не щем повече, сметам, че апнахме доволно...
- Веднага, господине - любезно се отзова сервитьорът и светкавично се изнесе към кухнята.
Арнолд дооглозга едно пилешко бутче и с ловко движение хвърли кокала пред муцуната на ресторантьорския помияр, който, излегнат на каменния под, ги наблюдаваше изпод съседната маса с някаква смес от учудване и страхопочитание. Най-старият брат се изпъна на стола си, допи бирата си на една глътка и се оригна доволно. После погледна към Долф и му смигна.