Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Или да те убие — каза Ники. Тя посочи два дни върху графиката с последователността на събитията. — Джей Джей, домоуправител на сградата и местен историк, каза, че два пъти е сменял бравата. Първия път защото й се сторило, че някой е проникнал в апартамента. Разпитът на отчуждената й дъщеря сочи, че е влизала тя. Това обяснява и факта, че намерихме нейни отпечатъци. Проститутка е и в нощта на убийството е била с клиент. Проверяваме го, но не очаквам да извадим голям късмет. Колкото до другата подмяна, разпитахме Тоби Милз, който признава, че е разбил вратата й с ритник и твърди, че е бил бесен, след като заради колонката на Касиди Таун се е получил неприятен епизод с негов почитател, който го следи. Шарън?
— На бюрата ви има доклад за станалото, както и снимка на човека. — Хайнзбърг вдигна една снимка от охранителната камера. — Морис Айра Гренвил, все още е на свобода. Уведомих и Деветнайсето управление.
Хийт захвърли маркера на алуминиевия праг под бялата дъска и скръсти ръце.
— Едва ли е нужно да ви казвам, че много притискат Монтроус за изчезналия труп. Роуч, капитанът позволи да вземете хора от отдел „Кражби“, за да обиколите апартаментите и магазините около… — тя спря, за да открие името на жертвата на другата дъска, — мястото, където е бил убит Естебан Падийя. Така ще можете да се занимавате и с този случай, и с откраднатото тяло.
— Хрумна ми нещо — каза Руук, — за пишещата машина, която използваше Касиди Таун. Марка „Селектрик“ имат ролка с лента, върху която буквите се редят една след друга. Ако открием старите ленти, може да ги погледнем и да видим върху какво е работела.
— Роуч? — каза Ники.
— Заемаме се — отвърна Очоа.
— Връщаме се в апартамента — добави Роули.
Няколко минути след края на съвещанието Руук предпазливо се доближи до Хийт с мобилния си телефон в ръка.
— Току-що ми се обади един друг мой източник.
— Кой?
— Източник. — Той пусна айфона в джоба си и скръсти ръце.
— Няма да ми кажеш кой е, нали?
— Искаш ли да се повозим?
— Струва ли си?
— По-добри следи ли имаш? Или предпочиташ да останеш тук, за да седнеш да гледаш новините в 5 с капитан Монтроус?
Руук й каза да спре до тротоара на 44-а улица, пред „Сарди“.
— По-готино е от автомивката, нали?
— Руук, ако това е заобиколен начин да ме изведеш да пием по нещо, няма да се получи — каза тя.
— И все пак ти дойде. — Когато тя мина на първа и натисна съединителя, Руук каза: — Чакай. Шегувам се. Не става дума за това. — Ники отново спря колата и той добави: — Обаче ако размислиш, да знаеш, че съм винаги готов.
Когато наближиха салонния управител, Ники видя майката на Руук, която им махаше от масата си в другия край на ресторанта. Хийт й отвърна и й обърна гръб, за да не види гневното изражение, с което се обърна към Руук.
— Майка ти? Тя ли е източникът? Майка ти?!
— Обади се и каза, че има информация за убийството, ти щеше ли да я върнеш?
— Да.
— Не говориш сериозно. — Той изучи лицето й. — Добре, сериозно говориш. Точно затова не исках да ти кажа. Но какво можех да й кажа? Че не искаш да чуеш какво има да ти каже? Ами ако е нещо полезно?
— Можеше да свършиш това и сам.
— Тя иска да говори с полицията, тоест, с теб. Стига, тук сме, краят на деня е — какво имаш да губиш?
Ники се усмихна и тръгна към масата. Все още ухилена, тя тихо му каза:
— Ще си платиш за това, и още как.
И докато вървяха към Маргарет Руук, позволи на усмивката си да разцъфти.
Тя седеше в сепаре в ъгъла, царствено разположено между карикатури на Хосе Ферер и Дани Томас. На Ники й мина през ум, че Маргарет винаги е в царствена обстановка. Ако не беше, тя я караше да изглежда така. Дори на играта на покер в таванския апартамент на Руук, където я бе видяла миналото лято, излъчването на Маргарет Руук определено подхождаше повече на Монте Карло, отколкото на Атлантик Сити.
След поздравите и прегръдките, тримата седнаха.
— Това ли е обичайната ви маса? — попита Ники. — Много е тихо и приятно.
— Това е, поне преди да наближи времето за театралните представления. Повярвай ми, хлапе, тук ще стане много шумно, когато се изсипят автобусите от Ню Джързи и Уайт Плейнс. Но да, масата ми допада.