Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Той почука с пръст по тефтера й.
— Тогава защо си го записа?
— За да го проверя — каза тя. — Ако бащата на Холи Фландърс се окаже важен, ще искам да разбера кой е бил във Вашингтон по онова време и с кого е имала отношения Касиди Таун.
— На бас, че Честър Лъдлоу е бил там. Още не е бил избран, но нали е от политическа династия, може да е работел там с протекции.
— Може, Руук, градът е голям. Но дори да е баща на Холи, какъв смисъл има да ни праща по следите й, ако те водят обратно до него като заподозрян?
Руук замълча.
— Добре, де. Беше просто теория. Радвам се, че можем…
— Да я зачеркнем?
— Една тревога по-малко — каза той.
— Много ми помагаш, Руук. Без теб тук не беше същото. — Телефонът й иззвъня — беше детектив Очоа. — Какво става, Оуч?
— С Роули сме при съседа на Касиди Таун. Обадил се в управлението, за да се оплаче, че нейният боклук е в неговите кофи.
Ники успя да долови пискливия глас на възрастен мъж, който нареждаше жаловито.
— Въпросния гражданин ли чувам?
— Да. Оплаква се на партньора ми.
— Как е разбрал, че това е нейният боклук?
— Наблюдава — каза Очоа.
— Един от тези, а?
— Един от тези.
Щом приключи разговора с Хийт, детектив Очоа се присъедини към Роули, който се възползва от завръщането му, за да се откопчи от стария човек.
— Извинете, сър.
— Не съм свършил! — каза той.
— Само минутка. — Щом се отдалечи достатъчно, така че старецът да не може да го чуе, той каза на Очоа: — А после се чудим къде живеят ония кукувици, дето се обаждат в радиото. Е, ще изнасяме ли боклука, или ще чакаме?
— Иска да изчакаме, докато дойдат от Съдебна медицина. Г-н Галуей сигурно е пипал торбите, но те ще му вземат отпечатъци и ще направят каквото трябва. Съмнявам се, но може и да намерят нещо полезно на или около дворчето.
— Струва си опита — съгласи се Роули.
— Правилно ли чух, че ще ми взимате отпечатъци? — Галуей се беше присламчил към тях. Наскоро избръснатите му бузи лъщяха, а бледосините му очи блестяха, излъчвайки гняв и подозрения, трупани с десетилетия. — Никакво престъпление не съм извършил.
— Никой не твърди противното, сър — каза Роули.
— Не ми харесва тонът ви, млади човече. Нима в тази страна толкова често си бършем задника с конституцията, че сега полицията свободно обикаля от врата на врата и взема отпечатъци от гражданите без причина? Някаква банка с данни ли събирате?
На Роули му беше писнало и той направи знак на Очоа, че сега е негов ред. Другият следовател се замисли и направи знак на Галуей да се приближи. Когато старецът го послуша, Очоа тихо каза:
— Г-н Галуей, вашите действия на отговорен гражданин осигуриха на нюйоркската полиция важна информация относно убийството, което разследваме и ние сме ви много задължени.
— Ами, благодаря ви, аз… Това с боклука беше едно от многото й нарушения. Оплаквал съм се безброй пъти.
Очоа беше съумял да го успокои малко и продължи по същия начин.
— Да, сър, в случая бдителността ви даде резултат. Уликата, която ще ни помогне да открием убиеца на г-жа Таун, може да е именно тук, във вашия двор.
— Тя никога не изхвърляше боклука разделно. Звънях в общинската служба, докато ми излязоха пришки. — Той се доближи още повече и Очоа различи капилярите под прозрачната му кожа. — Търговец на гнусотии като нея положително нарушава законите.
— Е, г-н Галуей, бихте могли да продължите в същия дух, като помогнете на техниците в лабораторията да отделят отпечатъците ви от останалите, за да няма пречки пред откриването на убиеца. Вие бихте желали да продължите да ни помагате, нали?
Старецът подръпна едното си ухо.
— И отпечатъците ми няма да отидат в някаква секретна банка?
— Давам ви дума.
— Тогава не виждам пречки — каза Галуей и се качи горе, за да съобщи новината на жена си.
— Знаеш ли как ще те наричам отсега нататък? — каза Роули. — Укротителят на чалнати.
Детектив Хийт с прилежни печатни букви записа на бялата дъска датата, на която Холи Фландърс бе проникнала в апартамента на Касиди. Докато поставяше капачката на маркера, чу вибрациите на телефона си, оставен на бюрото. СМС от Дон, треньорът й по бойни изкуства.