Убийствена жега

На Хийт не й харесваше накъде вървят нещата — някой можеше да пострада заради празни приказки — така че побърза да се намеси.

— Стига толкова по тази тема.

Очоа обаче не беше приключил.

— Ей, ако твърдиш, че нещо ме е разсеяло от работата ми, кажи си.

Хайнзбърг се усмихна.

— Да съм казала такова нещо?

Ники ги прекъсна по-решително.

— Да продължаваме нататък. Искам да говорим за боклука на Касиди Таун — каза тя.

Роули понечи да заговори, но Руук го прекъсна.

— Знаеш ли, това би било много по-подходящо име за колонката й. Но късно е вече. — Той усети хладните им погледи. — Или може би е твърде рано. — И Руук се пързулна със стола обратно към бюрото си.

— Както и да е — натъртено каза Роули, — екипът по събиране на доказателства е на мястото. Не мисля, че ще намерят много. Колкото до боклука — странно е, но е само домакински. Смляно кафе, обелки, кутии от корнфлейкс и т.н.

— Канцеларски материали няма — продължи партньорът му. — Търсехме каквото и да било, бележки, хартия, кламери, но няма нищичко.

— Може да е вършила всичко на компютъра — каза детектив Хайнзбърг.

Хийт поклати глава.

— Руук каза, че изобщо не е имала. Освен това всеки, който използва компютър, принтира разни неща. Особено ако е писател, нали?

Тъй като тя се обръщаше към него, Руук отново се присъедини към кръга.

— Винаги принтирам текущи копия в случай, че лаптопът ми се повреди. И за да редактирам. Но както каза детектив Хийт, Касиди Таун не използваше компютър. Държеше да контролира нещата, а това, че дигиталните страници могат да се сканират, крадат и препращат, й докарваше параноя. Затова печаташе всичко на онзи динозавър, пишещата машина Ай Би Ем „Селектрик“, а асистентката й пращаше материалите на „Леджър“.

— Значи все още не знаем какво е станало с бумагите. Със статиите й. — Ники свали капачката на маркера и огради тази точка на бялата дъска.

Роули каза:

— Струва ми се, че някой е искал да докопа онова, върху което е работела.

— Мисля, че си прав, Рейлз, и ще отида една стъпка по-напред. Не, че се отказвам от някой вариант… — Хийт насочи маркера към списъка с разпитаните на дъската, — но това не ми прилича на отмъщение, а на опит да й попречат да завърши нещо, което е пишела. Малко помощ, Руук? Ти си нашият вътрешен човек.

— Абсолютно. Знам, че работеше върху нещо голямо, встрани от обичайната й работа. Каза, че затова работи нощем и понякога е облечена с вчерашните дрехи, когато я заваря на сутринта.

— Каза ли ти какво е? — попита Ники.

— Не можах да изкопча нищо. Реших, че е статия за списание и че ме счита за конкурент. Пак манията й да контролира. Веднъж Касиди ми каза… дори си го записах, за да го използвам в статията. „Ако напипаш нещо интересно“… — Руук затвори очи, за да си припомни точните думи, — „затваряй си устата, отваряй си очите и погреби всичките си тайни“. В общи линии имаше предвид, че ако е много важно, не бива да го обсъждаш, защото някой може да ти го отнеме или да ти попречи.