Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Знаеш ли кой е баща ти? — Холи само поклати глава и Ники продължи: — А майка ти знаеше ли?
— Доста е хойкала, предполагам — Холи посочи към себе си. — Явно е семейна черта. Ако е знаела, така и не ми каза.
— И ти нямаш никаква представа кой може да е?
Ники настояваше, защото от бащинството можеше да извлече мотив. Холи само повдигна рамене и Ники усети, че увърта. Руук разчете жеста по същия начин.
— Знаеш ли, и аз не знаех кой е баща ми. — Разкритието привлече вниманието на Ники, а Холи наклони леко глава към него, за пръв път показвайки интерес. — Истината ти казвам. От опит знам как човек изгражда живота си около тази празнина. Отразява се на всичко. И не вярвам, Холи, че един нормален човек, особено ако е куражлия като теб, не би поровил малко, за да научи.
Ники усети, че разговорът навлиза в нова фаза. Ходи Фландърс заговори директно на Руук.
— Направих някои сметки — каза тя. — Сещаш се.
— Върнала си се девет месеца назад? — позасмя се той.
— Именно. И изкарах, че е станало през май 1987. Майка… тя още не е водела собствена колонка, но от „Леджър“ са я пратили във Вашингтон, за да изрови мръсотия за политик, който чукал на лодката си някаква курва, която не била жена му.
— Гари Харт — каза Руук.
— Все едно. Според мен тогава е забременяла. По време на това пътуване. И девет месеца по-късно — та-даа! — каза тя с ирония, от която сърцето на Ники се сви. Тя записа в тефтера си „Вашингтон, май 1987?“.
— Да поговорим за настоящето. — Тя опря химикалката си върху спиралата в горната част на страницата. — Колко често контактуваше с майка си?
— Казах ви, все едно не съществувах за нея.
— Но си се опитвала.
— Да, опитвах се. Опитвах се още от малка. Опитах дори когато ме изключиха от училище и заживях сама, но си дадох сметка, че съм сбъркала. Пак нищо. Така че си казах „Добре, майната ти — мри“.
— Тогава защо напоследък пак си я търсила? — Холи не каза нищо. — Заплахите, които си й пращала, са на компютъра ти. Защо я потърси отново?
Холи се поколеба, после каза:
— Бременна съм. И ми трябват пари. Писмата се връщаха, така че отидох лично. Знаете ли какво каза? — Устната й затрепери, но тя се овладя. — Да направя аборт. Както е трябвало да направи тя.
— Тогава ли купи пистолета?
Ако Холи се надяваше да я размекне, Ники щеше да се държи делово, за да й покаже, че не е застанала пред съдебни заседатели. Симпатията не надделява над фактите.
— Исках да я убия. Една вечер успях да си отключа с шперц и влязох.
— С пистолета — каза следователката.
Холи кимна.
— Тя спеше. Стоях над леглото й, насочила онова чудо право към главата й. И почти го направих. — Тя повдигна рамене. — После просто си тръгнах. — Тогава се усмихна за пръв път. — Радвам се, че изчаках.
Щом униформеният полицай отведе Холи обратно в килията й, Руук се обърна към Хийт.
— Сетих се!
— Невъзможно.
— Напротив! Знам отговора. — Той едва се сдържаше. — Или поне имам теория.
Хийт събра папките и бележките си и излезе от стаята. Руук я следва по целия път към общия офис. Колкото по-бързо вървеше Ники, толкова по-бързо говореше той.
— Видях какво си записа, когато Холи спомена Гари Харт. И ти мислиш като мен, прав ли съм?
— Не ме моли да се подпиша под половинчатите ти, недоизмислени теории, Руук. Не се занимавам с теории, забрави ли? Работя с доказателства.
— А до какво водят теориите?
— До неприятности.
Тя бързо зави към общия офис, а той я последва.
— Не — каза Руук. — Теориите са като семенца, от които покълват големи дървета, които… по дяволите, голям писател съм, запънах се със собствената си метафора. Мисълта ми е, че до доказателствата се стига чрез теории. Те са точка А на картата за съкровището.
— Да живеят теориите — равно каза тя и седна на бюрото си. Той придърпа един стол и се настани до нея.
— Слушай сега. Къде е била Касиди Таун, когато е забременяла?
— Не съм установила…
— Във Вашингтон — прекъсна я той. — Какво е правела?
— Пишела е статия.
— За политик, хванат в скандал. Кой ни прати по следите на Холи Фландърс? — Той плесна с ръце по бедрата си. — Политик, хванат в скандал! Честър Лъдлоу е нашият човек!
— Руук, колкото и очарователно да ми се струва изражението ти, докато си мислиш, че си решил загадката на Сфинкса, на твое място не бих разгласявала тази теория.