Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Партнираха си отново и отново. Той опита същия номер още веднъж, но Хийт нямаше нужда да й покажат нещо повторно. Тя вдигна крак във въздуха, докато той се завърташе, целейки се в коляното й и тъй като този път кракът й не го спря, инерцията наруши равновесието му. Щом падна, тя го притисна и този път беше ред на Дон да се предаде.
Хийт пожела да приключи с няколко обезоръжавания. Те бяха станали неизменна част от тренировките й след нощта, в която руснакът я заплаши в дневната й със собственото й оръжие. Тази тактика действаше като страница от наръчник, но Ники вярваше в репетициите. С Дон тренираха с ръчни оръжия и пушки, привършвайки с ножовете, които посвоему бяха по-опасни от пистолетите, при които близостта осигурява прикритие, щом човек застане на една линия с дулото. При ножовете е точно обратното. 15 минути и 30 повторения по-късно те се поклониха един на друг и тръгнаха към душовете. На път към съблекалнята Дон я извика, двамата се върнаха на постелките и той я попита дали иска компания вечерта. По причини, които не успя да си обясни или поне не одобри, тя си помисли за Руук и почти отказа. Накрая обаче отхвърли мисълта и каза:
— Разбира се, защо не?
Джеймисън Руук излезе от съблекалнята на фитнес клуб „Екуинокс“ в Трибека и видя, че има две съобщения от Ники Хийт. Сутринта беше хладна — есента сериозно настъпваше и когато излезе на улица „Мъри“ и вдигна телефона до ухото си, за да върне обаждането, той се огледа в стъклото на предната врата и видя, че от влажната му коса се вдига пара.
— Ето те и теб — каза тя. — За малко да реша, че си размислил за уговорката ни да ме придружаваш.
— Ни най-малко. Просто съм един от малкото, които спазват правилото „Никакви телефони в съблекалнята“ в моя фитнес клуб. Какво става? Хийт, ако си открила тялото и не си ме извикала, страхотно ще се ядосам.
— С крачка по-близо съм.
— Стига, бе!
— Да. Обади се Дебелия Томи. Издаде хората, които са нападнали фургона на патоанатома вчера. Чакай ме пред вас след 20 минути, идвам да те взема. Ако се държиш прилично, ще те пусна на купона.
— Двама са вътре — изговори Хийт в уоки-токито си. — Остава само да цъфне ерген номер 3 и ще можем да действаме.
— Готови сме — отговори детектив Хайнзбърг.
Хийт, Руук, Роули и Очоа се бяха сврели на платформата на камион за доставки на униформи, паркиран на 19-а улица, срещу магазин за мобилни телефони. Дебелия Томи беше казал на Ники, че магазинът е параван за истинския бизнес на триото, а именно кражбата на камиони, докато шофьорът ги товари. Даваха стоката на търговци на крадени вещи и зарязваха колите, които не ги интересуваха.
— Значи това с Дебелия Томи се оказа полезно — каза той.
— Жалък си, когато си просиш комплименти, Руук — отвърна тя и той чу как зад гърба му Роуч сумтят от смях.
— Така стигнахме до тук, нали? — Руук се постара да не звучи сякаш си проси комплимент, но не успя.
— Защо ви даде тази информация, детектив Хийт? — попита Роули, който с удоволствие тормозеше Руук. На Очоа също му харесваше.
— Не искам да го кажа — отвърна Ники.
— Кажете го — ниско изръмжа Очоа.
Тя замълча за миг.
— Дебелия Томи каза, че го прави, защото ми е стискало да му се озъбя вчера. И да не ми ставало навик.
— Това заплаха ли беше? — попита Роули.
Тя се усмихна и повдигна рамене.
— По-скоро начало на приятелство.
— Отзад, от твоята страна — чу се гласът на Хайнзбърг от уоки-токито. Тя се намираше в преддверието на една обществена пералня малко по-надолу по улицата. Щом замлъкна, покрай тях с грохот мина мотоциклет.
— Погледни го, Очоа — каза Ники. Отмести се встрани и надничайки през пролуките, той видя едър мъж с кожено яке, стиснал дръжките.
— Може да е онзи с автомата. Лицето му не се виждаше, но фигурата определено е същата.
Той седна на един от ленените чували с пране, за да позволи на Хийт да огледа мъжа, който паркира на тротоара пред магазина и влезе.
— Добре — каза детектив Хийт в микрофона. — Да ги ударим, преди да тръгнат нанякъде. Тръгваме при моя сигнал, след 60 секунди. — Тя погледна часовника си и каза „бау“, за да го синхронизира с останалите. — Очоа, ти ще си последен. Не искам да те разпознаят насред улицата.
— Ясно — каза той.
— А Руук?
— Знам, знам. Моля, останете по местата си, докато капитанът изключи предупреждението за коланите. — Той се дръпна, за да могат да минат и седна върху чувала на Очоа. — Ооо, още е топличък.