Сянката на планината

предизвикала.

Той знаеше, че аз знам. Всеки път, щом ме погледнеше, очите му питаха: Как успяваш да

ме разкриеш?

Сблъсъкът между двамата ни бе неизбежен, ДаСилва и аз знаех, че един ден, една нощ, в

една или друга ситуация ще преброят присъстващите с един по-малко.

Докато го гледах тогава на онова заседание на Съвета, бях убеден, че когото някога

стигнем дотам, Андрю няма да бъде сам — той ще се опре здраво на широките силни плещи

на приятеля си Амир.

До него на масата седеше Фарид, известен като Фарид Уредника, чиято преданост към

Кадербай съперничеше с тази на прошарения Назир. Фарид обвиняваше себе си за смъртта

на Кадербай в Афганистан и въпреки нашите уверения се самоубеждаваше, че ако е бил с нас

там сред снега, Кадербай можеше и да оживее.

Чувството за вина и отчаянието му го тласкаха към безразсъдство, но и го подтикнаха да

се сприятели повече с мен. Винаги бях харесвал Фарид. Харесвах неговата ярост и

готовността му да се втурне в бурята, сянката му сякаш го изпреварваше, а не вървеше подире

му.

Щом го погледнах в онзи ден по време на дългото мълчание, докато Санджай решаваше

как да постъпи с наемодателите отцепници, нелицензираните бандити и хищните

Скорпиони, Фарид вдигна очи към мен и в тях видях да горят въглените на скръбта. За миг се

върнах там, сред заснежените планини, взрян в мъртвото, обсипаното със сняг вкаменено

лице на Кадербай — мъжа, когото и аз, и Фарид наричахме баща, баща, баща.

Последният човек на масата, седнал преди Хюсеин и Абдула, се покашля възпитано.

Името му бе Раджубхай, той контролираше парите на Компанията. Дебелак, носещ

разкошната си обиколка с простодушна гордост, Раджубхай приличаше на старейшина от

далечно село, но бе кореняк бомбаец.

Великолепен розов тюрбан покриваше главата му; под дългата до коленете туника от

шевиот без ръкави бе облечен с традиционното бяло дхоти. Винаги малко напрегнат извън

спокойните граници на счетоводителския си кабинет, той се въртеше на мястото си и си

поглеждаше часовника, когато Санджай не го виждаше.

— Добре — каза най-сетне Санджай. — Този хазяин е голям куражлия, признавам му го, но това, дето го е направил, е неприемливо. Ще разпрати погрешни сигнали, а сега никак не

е моментът. Абдула, Хюсеин, Фарид, вървете и хванете един от неговите наети бандити —

най-едрия, най-оперения, водача им. Закарайте го на втория етаж на другата сграда, там, в

новата жилищна кула, която построиха в „Нейви Нагар".

— Джи — отвърна Абдула. Сър.

— Използвайте новото място, където са платили миналия месец на „Скорпионите"

вместо на нас, и хвърлете тоя мадачудх от втория етаж. Гледайте да падне върху офиса на