Сянката на планината

новия си трон от чували. Щом отново се настани горе, той изрече една-единствена дума.

— Панкадж! — обърна се той към Велоубиеца, който седеше до мен.

Фардин извади от раницата си пачка банкноти и я подаде на Абдула, а той я връчи на

Панкадж. Велоубиецът се обърна да се покачи на чувалената купчина, подвоуми се, завъртя

очи и извърна лице към мен.

— Ние с тебе никога няма да се бием. Пукка? — ухили се той и пак ми подаде ръка.

Нали?

Гангстерите и престъпниците, които опознах в австралийския затвор, щяха да се

присмеят на наивността на широката му усмивка и нескритата, невинната радост от новото

ни приятелство. Но ние бяхме в Бомбай и усмивката на Панкадж бе също тъй искрена, както

и желанието му да се сбие с мен минути преди това. Също тъй искрена като моята. Докато

не чух Ишмит да го нарича по име, не бях разбрал, че мъжът, с когото си бяхме разменили

обиди, беше вторият човек в тяхната банда и като убиец всяваше не по-малко страх от самия

Ишмит.

— Ние с теб… — изрекох на хинди, — няма да се бием никога. Каквото и ще да става.

Дяволската му усмивка стана още по-широка и той се закатери атлетично по купчината

чували, за да даде парите на Ишмит. Абдула вдигна ръка и я сложи на гърдите си — знак, че

се сбогува.

Последвахме Абдула към изхода през лабиринта от проходи, през всекидневната, където

чичо Дилип все така седеше с крак, увиснал над монтираното на пода копче, и четеше своя

вестник. Изскочихме обратно на улицата.

Докато палехме моторите, Абдула улови погледа ми. Щом го погледнах в очите, на

лицето му светна широка усмивка на щастие и радостна възбуда — това се случваше рядко.

— Разминахме се на косъм! Шукран Аллах! — възкликна той. Благодаря ти, Господи!

— Откога така започна да работиш с подизпълнители?

— Отпреди две седмици, докато беше в Гоа — отвърна той. — Сещаш ли се за наетия от

нас адвокат, който предаде хората ни на полицията и разказа всичко, казано му на четири

очи?

Кимнах и си спомних как ни разгневи доживотната присъда на неколцина от нашите

заради предателските показания на собствения им адвокат. Присъдата бе обжалвана в съда, но нашите още гниеха в затвора.

— Този адвокат се нареди на дългата опашка при колегите си в ада. — Златистите очи на

Абдула заискриха. — И неговата присъда не подлежи на обжалване. Но да не тревожим

нашия покой с приказки за безчестие. Да се насладим на пътуването и да сме благодарни на

Аллах, задето днес ни спести нуждата да усмъртим убийците, на които платихме да убиват за

нас. Велико и прекрасно е да си жив, Ал-хамду ли-лла. — Хвала на Бога.

Но когато Фардин, Хюсеин и аз се наредихме зад Абдула, за да потеглим към

заседанието на мафиотския Съвет, аз не мислех за хвала на Бога. Други мафии също наемаха