Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 311 312 313 314 315 316 317 318 319 ... 384
Перейти на страницу:

— Какво правите в Лондон?

Дейзи ги остави.

Поднесе вечеря в полунощ. Когато можеше да получи американски провизии, обикновено вечерята се състоеше от шунка и яйца; ако нямаше, сервираше сирене и сандвичи. Вечерята даваше време на хората да поговорят — нещо като антракта в театъра. Дейзи забеляза, че Уди още е с Бела Ернандес и двамата са потънали в задълбочен разговор. Погрижи се всеки да получи каквото иска и седна с Лойд в един ъгъл. — Реших какво искам да правя след войната, ако още съм жив — рече Лойд. — Освен да се оженя за теб, разбира се.

— И какво е то?

— Ще опитам да вляза в Парламента.

— Лойд, това е чудесно! — развълнува се Дейзи, прегърна го през врата и го целуна. — Малко раничко е за поздравления. Подадох за Хокстън, избирателния район, който е съседен на този на мама. Но местните лейбъристи може да не ме издигнат. А ако ме издигнат, може да загубя изборите. Представителят на Хокстън в парламента сега е либерал и е силен. — Искам да ти помогна. Мога да съм дясната ти ръка. Ще ти пиша речите. Обзалагам се, че ще съм добра в това.

— Много ще се радвам да ми помагаш.

— Значи е уредено!

По-възрастните гости си тръгнаха след вечерята, но повечето останаха. Напитките не свършваха и така веселието стана още по-невъздържано. Сега Уди танцуваше с Бела и Дейзи се питаше дали това не е първият му роман след Джоан. Ласките станаха по-настойчиви и някои гости почнаха да се оттеглят в спалните. Не можеха да заключват — Дейзи беше извадила ключовете от вратите — и така понякога в една спалня се озоваваха по няколко двойки едновременно, но това не притесняваше никого. Веднъж Дейзи намери двама любовници в шкафа за метли, заспали дълбоко в прегръдките си.

В един след полунощ пристигна съпругът й.

Бой не беше поканен, обаче се намираше в компанията на двама американски пилоти, затова Дейзи сви рамене и го пусна. Бой беше подпийнал, държеше се дружелюбно и потанцува с няколко сестри, а после учтиво покани Дейзи. Тя се запита дали Бой е просто пиян, или е смекчил отношението си към нея. Ако беше второто, то дали не би премислил за развода? Дейзи прие поканата и двамата затанцуваха джитърбъг. Повечето от гостите не подозираха, че те са разделени съпрузи, обаче запознатите се дивяха. — Четох във вестниците, че си купил нов състезателен кон — подхвана светски Дейзи. — Казва се Щастливец. Струваше ми осем хиляди гвинеи — рекордна цена.

— Надявам се, че си струва.

Дейзи обичаше конете и навремето смяташе, че двамата с Бой могат да купуват и да отглеждат коне заедно, но той не пожела да сподели с нея тази своя страст. Поредното разочарование в брака им.

Бой сякаш прочете мислите й.

— Разочаровах те, нали? — попита той.

— Да.

— Ти също ме разочарова.

Мисълта беше нова за Дейзи. Като поразмисли малко, тя предположи: — С това, че не си затворих очите за изневерите ти ли?

— Именно.

Бой беше достатъчно пиян, за да е откровен. Дейзи веднага забеляза сгодния случай. — Докога мислиш, че ще можем да се наказваме взаимно?

— Да се наказваме ли? Кой кого наказва?

— Ние двамата. Наказваме се един с друг с това, че си оставаме женени. Трябва да се разведем, както правят разумните хора. — Може и да си права. Но съботната нощ не е най-подходящото време да го обсъждаме.

Дейзи се обнадежди още повече.

— Защо да не дойда да те видя? Когато и двамата сме бодри. И трезви.

— Добре — отвърна Бой след кратко колебание.

Дейзи продължи да се възползва от момента.

— Какво ще кажеш да се видим утре сутрин?

— Хубаво.

— Ще дойда след черква. Да речем, в дванадесет?

— Добре.

IV

Уди изпращаше Бела към апартамента на нейна приятелка в Южен Кенсигтън. Докато минаваха през Хайд парк, Бела го целуна. Той не беше целувал никоя след смъртта на Джоан. Първо застина. Много харесваше Бела — тя беше най-умното момиче, с което се запознаваше след Джоан. Освен това начинът, по който се притискаше в него, докато танцуваха, му подсказа, че ако поиска, може да я целуне. Въпреки това Уди се въздържаше. Не преставаше да мисли за Джоан.

Тогава Бела взе инициативата.

Поотвори уста и Уди вкуси езика й, обаче това само го накара да си спомни как го целуваше годеницата му. От гибелта й бяха минали само две години и половина. Докато измисляше някакво учтиво извинение, тялото му надделя. Изведнъж го обзе желание. Започна жадно да отвръща на целувките на Бела. Тя с готовност откликна на страстта му. Положи ръцете му върху големите си нежни гърди. Уди простена безпомощно. Беше тъмно, но от сподавените звуци из околната растителност Уди се досети, че наблизо има доста двойки, които се занимават със същото. Бела се притисна до него и той разбра, че усеща възбудата му. Беше почти на ръба. Бела изглеждаше също толкова възбудена. Разкопча трескаво панталоните му. Хладните й ръце докоснаха горещия му пенис. Тя го извади и — за изненада на Уди — коленичи. Когато устните й го обхванаха, той изригна неудържимо. Тя трескаво го смучеше и ближеше. После продължи да го целува, докато омекна. Внимателно го прибра и се изправи. — Вълнуващо беше — прошепна Бела. — Благодаря ти. Уди щеше да каже същото. Но просто я прегърна и я притисна до себе си. Изпитваше такава благодарност към нея, че направо можеше да заплаче. Досега не беше забелязвал колко му е нужна женска ласка. Сякаш някаква сянка се вдигна от него. — Не мога да ти кажа… — подхвана той, но не можа да намери думи, с които да изрази какво означава за него станалото.

1 ... 311 312 313 314 315 316 317 318 319 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)