Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
ДЕСЕТ
Сънят през втората нощ едновременно прилича и не прилича на съня от първата. Основните елементи са същите: Сентрал Парк, яркосивото небе, прехвърчащите снежинки, пеещите гласове (този път звучи „Ела със мен“ — старият хит на „Дел-Вайкингс“), Джейк („АЗ КАРАМ «ТАКУРО СПИРИТ»!“) и Еди (който сега носи пуловер с надпис „ЩРАК! ТОВА Е ФОТОПАРАТ «ШИНАРО»“). Еди държи чаша горещ шоколад, ала този път не й го предлага. Тревогата е изписана не само на лицата им — тя си личи и в напрегнатите стойки на телата им. Това е и основната разлика в сравнение с предишния сън — тя ясно усеща, че има нещо, което трябва да види или да направи, а може би и двете. Каквото и да е, Еди и Джейк очакват тя да го види или да го направи всеки момент, а тя се бави.
Внезапно я осенява един ужасяващ въпрос — ами ако умишлено я бавеха? Да не би да имаше нещо, срещу което да не иска да се изправи? Възможно ли бе Тъмната кула да прецаква по някакъв начин комуникациите? Егати тъпата идея — хората, които виждаше, най-вероятно не бяха нищо повече от рожби на въображението и копнежите й — та те са мъртви в крайна сметка! Еди бе убит от куршум, а Джейк бе блъснат от микробус — единият загина в този свят, а другият — в Ключовия, където стореното си е сторено (времето винаги тече в една посока), а Стивън Кинг е техният поет-лауреат.
Въпреки това не може да забрави израженията им и тази тревога, изписана на лицата им, които сякаш й казват: „Ти го имаш, Сюз — притежаваш онова, което искаме да ти покажем, притежаваш всичко, което ти трябва да знаеш. Ще си позволиш ли да го изгубиш? Няма време. Няма никакво време, часовникът тиктака и ще продължи да тиктака, трябва да продължи да тиктака, защото нямаш никакво време за губене. Трябва да побързаш… да побързаш…“
ЕДИНАЙСЕТ
Сузана отвори очи и си пое рязко въздух. Слънцето всеки момент щеше да изгрее. Тъмнокожата жена прокара длан по челото си и ръката й се навлажни от капчиците пот.
„Какво искаш да узная, Еди? Какво е това, което искаш да узная?“
Нямаше отговор на този въпрос. Как изобщо можеше да има? „Гусин Дийн е мъртъв“, помисли си жената и отново затвори очи, ала сънят си бе отишъл и през следващия един час не можа да подремне дори и за минутка.
ДВАНАЙСЕТ
Също като „Хо Фат 1“ и „Хо Фат 2“ имаше тегличи. За разлика от първата количка обаче тези на сегашното им возило бяха подвижни. Когато Патрик искаше да върви, ги разделяха, за да може той да дърпа единия, а Роланд — другия, а когато беше уморен, Стрелеца ги съединяваше и ги дърпаше сам.
По пладне спряха да похапнат. Щом приключиха, Патрик пропълзя в задната част на „Хо Фат 2“, за да подремне. Роланд изчака, докато момчето (продължаваха да мислят за него по този начин, въпреки че не знаеха точната му възраст) захърка, след което се обърна към безногата жена:
— Какво те терзае, Сузана? Искам да ми кажеш. Искам да ми кажеш дан-дин, въпреки че вече няма тет и аз вече не съм твой дин. — Мъжът се усмихна. Тъгата в тази усмивка прониза сърцето й и тя не можеше да сдържа повече сълзите си. Нито пък да премълчава истината.
— Ако съм все още до теб, когато видим твоята Кула, Роланд, всичко ще се прецака.
— Как ще се прецака?
Тя поклати глава и сълзите й бликнаха с още по-голяма сила.
— Трябва да има врата. Неоткрита врата. Ала нямам никаква представа как да я открия! Еди и Джейк ми се явяват насън и ми казват, че знам — казват ми го с очите си, — но аз не знам! Кълна се, че не знам!
Той я вдигна, прегърна и я целуна по слепоочието. Пъпката в ъгълчето на устата й запулсира и я прониза болезнено. Не кървеше, ала отново бе започнала да се подува.
— Да става каквото ще — рече Стрелеца. Навремето майка му бе използвала същите думи. — Да става каквото ще и нека ка си върши работата.
— Нали сам каза, че вече сме извън обсега й…
Роланд започна да я люлее нежно и това й подейства страшно успокояващо.
— Сбърках — каза. — Както добре знаеш.
ТРИНАЙСЕТ
Беше неин ред да поеме първата стража на третата нощ и тя тъкмо се взираше назад в посоката, от която бяха дошли — на северозапад по Тауър Роуд, — когато някаква ръка изведнъж я сграбчи за рамото. Ужасът подскочи като човече на пружинка и тя се обърна рязко
(той е зад мен, о, Боже Господи, Мордред се е промъкнал зад мен и е във формата на паяк!),
а ръката й се стрелна към револвера и го извади от кобура със светкавична бързина.
Патрик се отдръпна от нея — лицето му бе изкривено от страх, а ръцете му бяха протегнати напред в жалък опит да се защити. Ако бе извикал, със сигурност щеше да събуди Роланд и тогава всичко би се развило по различен начин, ала момчето беше прекалено изплашено, за да изкрещи. Той само изхъхри и това бе всичко.