Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Състоя се.
Уискиджак се приближи до капитан Паран да си поговорят. Високият тъмнокож мъж се присъедини към тях.
— Кажи ни тогава — продължи бойният главатар, — имаме ли нова армия, която ще се включи в кампанията?
— Пред моите Т’лан Имасс стоят задачи, които налагат да се тръгне за Панион Домин. За вас изгодата е, че ако там се намерят още Ловци на К’елл К’Чаин Че’Малле, с тях ще се заемем ние.
— Допускам, че нямаш намерение да ни описваш подробно задачите, за които спомена.
— Въпросите са от личен характер и нямат отношение към вас и вашата война.
— Не й вярвай — изръмжа Каллор. — Те искат Пророка, защото знаят какво е той — Джагътски тиран.
Силвърфокс го изгледа.
— А ти ако плениш Пророка на Панион, какво би направил с него? Той е луд, умът му е извратен от Лабиринта на Хаос и манипулациите на Сакатия бог. Единственият избор е екзекуция. Оставете това на нас, защото ние съществуваме, за да избиваме джагъти…
— Не винаги — намеси се Дужек.
— В смисъл?
— Не придружаваше ли един от вашите Т’лан Имасс адюнкта Лорн, когато тя освободи Джагътския тиран южно от Даруджистан?
Силвърфокс го погледна угрижено.
— Лишеният от клан. Изгнаникът. Да. Събитие, което все още ми е непонятно. Все едно, Тиранът беше събуден от прокълнатия си сън само за да умре наистина…
Намеси се друг глас:
— Всъщност, макар и да беше леко непоносим, Раест си беше съвсем жив, когато го видях последния път.
Силвърфокс се обърна рязко.
— Какво искаш да кажеш, Гъноуз? Тиранът беше убит.
Ниският закръглен мъж, който стоеше до капитан Паран, извади от ръкава си кърпа и отри потното си чело.
— Ами, колкото до това… не е съвсем така, признава Круппе с неохота. Работите са малко объркани, уви…
— Един дом на Азат е пленил Джагътския тиран — обясни К’рул. — Малазанският план, поне както аз го разбирам, е бил да принуди Аномандър Рейк да вдигне ръка срещу него — сблъсъкът е трябвало да го отслаби, ако не и да го убие на място. Както се оказа, Раест така и не се срещна лице в лице с Господаря на Лунния къс…
— Не виждам връзката — прекъсна го Силвърфокс. — Ако Лишеният от клан наистина е нарушил клетвата си, значи ще трябва да отговаря лично пред мен.
— Мисълта ми беше — заговори Дужек, — че според теб Т’лан Имасс и всичко, което те правят или не правят, стои отделно от всички и всичко останало. Настояваш да сте самостоятелни, но като ветеран от малазанските кампании ще ти кажа, че твърдението ти е дълбоко невярно.
— Може би Логрос Т’лан Имасс наистина са се… объркали. Но и да е така, тази двойственост е вече минало. Освен ако, разбира се, не държите да оспорите властта, за която съм родена.
Никой не отвърна на това. Силвърфокс кимна.
— Така. Позицията на Т’лан Имасс ви се каза. Ние ще го хванем този Джагътски тиран. Желае ли някой тук да оспори това наше право?
— Ако се съди по заплашителната нотка в тона ти — промърмори Бруд, — би било доста глупава позиция. Аз лично не бих пожелал да се плета в краката на Пророка. — Обърна се към Дужек. — Върховен юмрук, вие?
Едноръкият се навъси и поклати глава.
Вниманието на Итковиан бе привлечено от ниския тлъст даруджистанец по някаква причина, която не можеше и да се надява да си обясни. Тези пълни мазни устни се бяха изкривили в блага усмивка.
„Тук са се събрали най-злокобни сили. Но защо тогава съм толкова убеден, че самият епицентър на ефикасността се крие в този странен дребосък? Издържа дори на погледа на К’рул, все едно че му е някакъв мил приятел, спрял с обич очите си на някакво вечно… чудо някакво, може би. Чудо, чийто талант надвишава дори силата на господаря му. Но никаква завист няма в този поглед, гордост няма дори — което, в края на краищата, винаги намеква за притежание. Не, чувството е много по-фино и сложно…“
— Трябва да обсъдим и темата със снабдяването — заяви Каладън Бруд. Върховната жрица все още стоеше отпусната на рамото му. Той я сложи да седне със смайваща нежност и й заговори тихо на ухото. В отговор тя му кимна.
— Баргастите — каза Кафал — са се подготвили. Ще се справим някак с нуждите ви.
— А цената? — попита Дужек.
Младият воин се ухили.
— Мисля, че ще я преглътнете… макар и малко трудно.
Силвърфокс се отдалечи, все едно че беше казала каквото смяташе да каже и дреболиите, които предстоеше да се обсъдят, вече не я интересуваха. Итковиан забеляза, че капитан Паран, тъмнокожият му спътник и Уискиджак са си тръгнали. Грънтъл като че ли беше задрямал в стола си, забравил за мръщещата му се отсреща Стони. Рат-Гугла и Рат-Сенкотрон се бяха отпуснали в столовете си и мрачно навъсените им маски се бяха кривнали на една страна — и Итковиан се зачуди доколко жреците изобщо могат да държат под контрол тези лъскави еластични устройства.