Златната клонка

У даяките от Северозападно Борнео младите мъже и бойци не бива да хапват месо от сърна, защото то ще ги направи плахи като нея, докато жените и много старите мъже могат да го ядат. В замяна на това даяките от същия район споделят становището за лошите последици от консумацията на месото на сърната, но мъжете могат да хапнат от опасното ядене, стига да е било оставено на открито, защото плахият дух на животното ще избяга веднага в джунглата и няма да влезе у човека, който го яде. Айните смятат, че сърцето на черния дрозд е много мъдро и птицата умее много красноречиво да се изразява. Затова убият ли такава птица, незабавно я разпорват, изтръгват сърцето й и го поглъщат преди да е имало време да изстине или да бъде по някакъв начин увредено. Ако човек свари да го погълне навреме, става много красноречив и мъдър и ще е в състояние да победи в спор всички свои противници. В Северна Индия хората си въобразяват, че ако ядат очите на бухала, ще могат като него да виждат в тъмното.

Когато индианците канза тръгвали на война, устройвали угощение в колибата на вожда и главното меню било кучешко месо, защото според тях животното, което е така смело и готово да. бъде разкъсано на парчета в защита на господаря си, непременно ще вдъхне и на тях смелост. Хората от индонезийските острови Буру и Ару се хранят е кучешко месо, за да са храбри и сръчни във войната. При папуасите от Порт Морзби и мотумоту на о. Нова Гвинея младежите ядат прасета, уалаби69 и едри риби, за да придобият силата на животните или рибата. Някои туземци от Северна Австралия си въобразяват, че от месото на кенгуруто или на ему ще придобият способността да скачат и да бягат по-бързо отпреди. Мирисите от Асам възхваляват месото на тигъра като храна за мъже, защото им придава сила и храброст. Но „то не е подходящо за жени, защото ще ги направи прекалено упорити“. В Корея костите на тигъра са по-скъпи от тези на леопарда като средство за вдъхване на смелост. В Сеул един китаец закупил и изял цял тигър, за да стане и той храбър и свиреп. Според скандинавските легенди като малък Ингиалд, син на крал Аунунд, бил плах, но след като изял сърцето на вълк, станал много храбър. Хиалко придобил сила и смелост, като изял сърцето на мечка и изпил кръвта й.

В Мароко дават на апатичните пациенти да погълнат мравки. Пак там, ако се хранят с лъвско месо, страхливите стават храбри, но хората се въздържат да ядат сърцата на птици, за да не станат плахи като тях. Когато някое дете не се научи навреме да говори, турците от Централна Азия му дават езици от определени птици. Северноамерикански индианец смятал, че ракията трябва да е отвара от сърца и езици, защото, както казал той, „след като я пих, не се боя от нищо и чудесно приказвам“. На о. Ява има малко червейче, което издава от време на време писклив звук, подобен на звънеца на неголям часовник. Затова когато някоя професионална танцьорка прегракне при упражняването на професията си, ръководителят на трупата я кара да яде тези червеи, убеден, че по този начин ще й се върне гласът и тя ще може да пищи също така остро, както и преди. Жителите на платото Дарфур (Централна Африка) смятат, че черният дроб е мястото, където се намира душата и човек може да направи душата си по-голяма, като изяде черния дроб на някое животно. „Винаги когато убият животно, изваждат черния му дроб и го изяждат, но полагат много голямо старание да не го докоснат с ръце, тъй като се смята за свещен; нарязват го на малки късчета и го изяждат суров, като поднасят парченцата към устата си с върха на ножа или с помощта на изострена клечка. Ако някой докосне неволно черния дроб, строго му се забранява да яде от него и такава забрана той смята за най-голямо нещастие“. На жените не се разрешава да ядат черен дроб, защото нямат души.