Златната клонка

Освен това чучелата често се използуват и като средство да се предотврати и лекува болест; демоните на болестта приемат чучелата за живи хора, или могат да бъдат убедени или принудени да влязат в тях и да оставят здрави и невредими истинските мъже и жени. Алфурите от Минахаса (на о. Целебес) например понякога пренасят болния в друга къща, като оставят на неговото място в леглото чучело, направено от възглавница или дрехи. Предполага се, че демонът ще сбърка и ще приеме чучелото за болния, който съответно ще се освободи и оздравее. Изглежда, че подобни методи на лечение са особено разпространени сред туземците от о. Борнео. Така, когато сред тях върлува епидемия, даяките от поречието на Катунгоув слагат на вратите на къщите си дървени статуи с надежда, че демоните на чумата могат да се измамят и да отнесат чучелата вместо хората. Когато оло нгаджу на о. Борнео решат, че някой болен страда от нападението на призрак, правят куклички от тесто или оризово брашно и ги хвърлят под къщата, за да заместят болния и по този начин той да се отърве от духа, Ако човек заболее внезапно и силно в някои западни райони на о. Борнео, лечителят, а по тези места това обикновено е старица, издялва дървена фигурка и докосва с нея седем пъти главата на болния, като казва: „Тази фигурка трябва да заеме мястото на болния човек! Болест, мини във фигурката!“ После фигурката, заедно с малко ориз, сол и тютюн отнасят в малка кошничка на мястото, където се предполага, че злият дух е влязъл у човека. Там я изправят на земята, след като лечителката е призовала духа с думите: „О, дяволе, ето чучелото, което е на мястото на болния. Освободи неговата душа и се всели във фигурката, защото тя е по-хубава и по-добра от него.“ Магьосниците на батаките могат да пренасят демона на заболяването от тялото на болния в статуйка с човешко лице, направена от бананово дърво и омотана в магически билки, която след това бързо отнасят и хвърлят или заравят извън селото. Случва се да поставят статуйката, облечена като мъж или жена, според пола на болния, на кръстопът или на централен път, с надежда, че като я види някой минувач, може да се стресне и да извика: „Я виж, еди-кой си е мъртъв!“ И така ще заблуди демона на болестта, който ще сметне, че е постигнал пъклената си цел, ще си отиде и ще даде на страдащия възможност да се оправи. Май дарат, племе от народността сакай от Малайския полуостров, приписва всички видове болести на дейността на духове, които те наричат няни. За щастие обаче магьосникът може да подмами тези злосторни създания да излязат от болния и да се подслонят в грубите фигурки от трева, накачени пред къщите в мъничките камбанообразни светилища, украсени с обелени клечки. При епидемия от едра шарка негрите еве разчистват място извън града и издигат там множество ниски могилки и на тях нареждат толкова глинени фигурки, колкото хора има в града. Слагат също гърнета с храна и вода, за да има с какво да се подкрепят духовете на едрата шарка, които, както се надяват хората, ще отнесат глинените фигурки и ще оставят на мира живите и за по-сигурно вземат двойни предпазни мерки и запречват пътя към Града.