Златната клонка

От този интересен пасаж научаваме, че още преди идването на християнските мисионери древните мексиканци били напълно запознати с доктрината за транссубстанцията68 и се основавали на нея при напълно тържествени обреди на своята религия. Те вярвали, че освещавайки хляба, жреците им го превръщат в тялото на техния бог и всички, които хапнат от осветения хляб, влизат в мистично общение с божеството, получавайки част от неговата божествена субстанция в себе си. Доктрината за транссубстанцията или магическото превръщане на хляба в плът била позната и на арийците в Древна Индия далеч преди разпространяването и дори преди появата на християнството. Брахманите учели, че с манипулациите на жреците оризовите питки, които предлагали като дароприношение, заменяли човешки същества и действително се превръщали в човешки тела. Четем, че „когато тя (оризовата питка) е все още оризово брашно, това е косата, когато му сложат вода, става кожата, когато го замесят — става плътта, а когато се сгъсти, се сгъстява и плътта. Когато се изпече, се превръща в кост, защото става твърдо, а костите са твърди. А когато вече се готвят да го свалят (от огъня) и го пръскат с масло, се превръща в костен мозък. Това е процедурата, която те наричат петорно животинско жертвоприношение.“

Освен това можем чудесно да разберем защо в деня на своето тържествено причестяване с божеството мексиканците отказват да ядат каквото и да е освен осветеното тесто, което почитат като плътта и костите на своя бог и защо не бива да пият нищо, дори и вода, преди пладне. Несъмнено са се боели да не опетнят частицата от бога при контакта с нещо обикновено в стомасите си. Видяхме как същият набожен страх е карал индианците крик и семиноли да възприемат по-радикалното средство да прочистят отвътре телата си със силно очистително, преди да посмеят да приемат причастието с първите плодове.