Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
На празника на зимното слънцестоене през декември аптеките първо умъртвявали своя бог Уитцилопочтли във вид на чучело от тесто, а после го изяждали. Този тържествен обред се подготвял, като от детска кръв и най-различни семена правели тесто и от него приготвяли подобие на човек. Костите на божеството били представени от акациево дърво. Поставяли тази статуя на главния олтар на храма и в деня на празника царят я кадял с благовония. Рано на следния ден я сваляли от олтара и я слагали изправена в голяма зала. Тогава жрецът, който носел името и играел ролята на бога Кетцалкоатл, вземал стрела с кремъчен връх, забивал я в гърдите на статуята от тесто и я пронизвал от край до край. Това се наричало „умъртвяване на бога Уитцилопочтли, така че тялото да може да се яде“. Един от жреците изрязвал сърцето на статуята и го давал на царя да го изяде. Остатъкът надробявали на мънички късчета и за тях се редели всички мъже, големи и малки, дори мъжките бебета в люлката. Но жена не бивало да опитва и троха от бога. Обредът се наричал „теокало“, т.е. „изяждането на бога“.
На друг празник мексиканците правели малки статуйки с формата на хора, които играели ролята на обвитите в облаци планински върхове. Тези статуйки били извайвани от тесто, получено от различни семена, и те били окичвани с книжни украшения. Едни извайвали по пет, други — по десет, а трети дори по петнадесет такива статуйки. Когато ги приготвели, ги слагали в молитвеното помещение на всяка къща и им се кланяли. Четири пъти през нощта им се принасяла в дар храна, която им носели в мънички съдове и хората им пеели и свирели на флейти през цялото време, докато било тъмно. При изгрев слънце жреците набождали статуйките със совалка, отсичали главите им, изтръгвали сърцата им и ги връчвали на господаря на къщата в зелена чинийка. Телата на статуйките били изяждани от членовете на семейството и най-вече от прислугата, „така че като ги изядат, да бъдат предпазени от различни смущения, на които се смятаха изложени тези хора, небрежни в преклонението си пред боговете“.
3. Много Мании в Ариция
Сега сме в състояние да предложим едно обяснение на поговорката „В Ариция има много Мании“. Римляните имали хлябове, направени във формата на хора и ги наричали мании (ташае) и по всичко си личи, че този вид хляб се правел специално в Ариция. Но маниа, названието на един от тези хлябове, било също името на майката или бабата на духовете, на която били посветени вълнените чучела на мъже и жени на празника на Компиталия. Накачали тези чучела по вратите на всички къщи в Рим — по едно за всеки свободен човек от къщата и по едно, различно по вид чучело — за всеки роб. Защото на този ден духовете на мъртвите скитали наоколо и хората смятали, че от добродушие или просто от нехайство те ще отнесат чучелата от вратата вместо живите хора от къщата. Според преданието тези фигурки от вълна заменяли предишния обичай да се принасят човешки жертви. Невъзможно е да се градят предположения върху такива откъслечни и несигурни данни, но според мен си струва да предложим хипотезата, че хлябовете в човешка форма, печени в Ариция, са били причастен хляб и в стари времена, когато умъртвявали всяка година божествения Горски цар, хлябовете, също както тестените фигури на боговете в Мексико, се правели по негов образ и подобие и се изяждали от почитателите му. Мексиканското причестяване в чест на Хуитцилоночтли било придружено от човешки жертвоприношения. В такъв случай преданието, че основателят на свещената горичка край Ариция бил мъж на име Мании, от когото произлезли много мании, представлява в същност етимологичен мит, измислен да обясни названието на тези причастни хлябове. Може би н легендата, че чучелата, посветени на Маниа на празника Компиталия, заменяли човешки жертви, се съдържа някаква следа от първоначалната връзка на хлябовете с човешки жертви. Но самата легенда е най-вероятно лишена от основания, тъй като практиката да се слагат чучела, които да отклонят вниманието на духовете и демоните от живите хора, е нещо много обикновено.
Тибетците например се страхуват от безброй земни демони, които се подчиняват до един на властта на старата майка Хьон-Ма. Тази богиня, която може да се сравни с римската Маниа, майката или бабата на духовете, е облечена в златистожълти дрехи, държи позлатена примка в ръка и язди овен. За да запазят жилището си от злите духове, чиято господарка е старата майка Хьон-Ма, отвън на вратата на къщата се прикрепят сложни, напомнящи на полилей приспособления. В тях има череп от овен, различни скъпоценни предмети — варак, сребро и тюркоаз, а също и малко суха храна — ориз, пшеница и варива, и най-сетне статуйки или картинки на мъж и жена и на къща. „Предназначението на тези фигурки на мъж, жена и къща е да заблуди демоните, ако те въпреки принесените им жертви, все още искат да влизат и да ги накарат да мислят, че картинките са обитателите на къщата, та върху тези парченца дърво да се излее тяхната ярост и истинските обитатели да се спасят от нея.“ Когато всичко е готово, жрец се моли на старата майка Хьон-Ма да благоволи да приеме тези изящни жертвоприношения и да затвори зейналите врати на земята, та демоните да не могат да излизат оттам, за да спохождат и правят злини на хората от къщата.