Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Повечето шпионски романи са трилъри, в които героите са шпиони и които съвсем не приличат на истинските РАЗУЗНАВАЧИ, АГЕНТУРИСТИ и агенти. Писателят МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ, който е бил разузнавач през Втората световна война, коментира, че писателите на трилъри са се заели с шпионаж „толкова лесно, колкото умствено нестабилните стават психиатри или импотентните се залавят с порнография“.
Джеймс Бонд — агент 007 — си пробива пътя в света на романния шпионаж с „Казино «Роял»“ („Casino Royale“, 1953) — първия от 11-те романа за Бонд, в които шпионинът е описан като супергерой. Президентът Джон Ф. Кенеди, споделя, че Ян Флеминг — създателят на Бонд, е един от любимите му автори. Това допринася романите за Джеймс Бонд да излязат на първо място в американските класации на бестселърите. Същият успех имат и филмите за Бонд. (За заглавията и датите на филмите за Бонд вж. ФИЛМИ.)
ДЖОН ЛЬО КАРЕ въвежда реалистичния шпионин — замислен, изтормозен човек, който разбира, че изпълнява роля, която не разбира напълно. Умореният ДЖОРДЖ СМАЙЛИ се появява в „Събуждане на мъртвеца“ („Call for the Dead“, 1961). Но романът „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came In from the Cold“, 1963) налага Льо Каре като изключителен творец на шпионски романи.
Компетентните творби на Чарлс Маккери, посветени на шпионажа, се дължат на кариерата му в ЦРУ. Той самият се смята за романист, а не за романист на шпионски творби. Реалистичният му герой Пол Кристъфър работи за агенция, подобна на ЦРУ, и използва ПРИКРИТИЕТО на писател в списание. (След като напуска ЦРУ, няколко години Маккери работи като главен редактор на списание Нешънъл джиографик.) Първата му книга — „Досие «Мийрник»“ („The Miernic Dossier“, 1973), е одобрена от Ерик Амблър като „абсолютно убедителен роман“. Другите му романи са „Сълзите на есента“ („The Tears of Autumn“, 1975), „Тайният любовник“ („The Secret Lover“, 1977) и „Последната вечеря“ („The Last Supper“, 1983). Други автори също възприемат реалистичния стил на Льо Каре, като използват разузнавателни средства и автентични ситуации, за да опишат живота на шпионина. Кен Фолет, чиито замисли често са свързани с ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ, пресъздава реалистични ситуации в „Провалът“ („The Shakeout“, 1975), „Ключ към Ребека“ („The Key to Rebecca“, 1980), „Човекът от Санкт Петербург“ („The Man from St. Petersburg“, 1982) и „Пет тигъра“ („Five Tigers“, 1985).
Уилям Бъкли — консервативен писател и бивш офицер в ЦРУ, прибягва до шпионския стил. Неговият герой Блекфърд Оукс е нещо средно между един американски Джеймс Бонд и реалистичен герой. Поне от политическа гледна точка Бъкли прилича на Оукс, който е бивш агент на ЦРУ, създаден за специални проекти. Поредицата от 10 романа за Оукс приключва през 1994 г. с „Наистина очарователен замисъл“ („A Very Pretty Plot“).
ЛЕН ДЕЙТЪН си създава име още с първия си роман — „Досието «Ипкрес»“ („The Ipcress File“, 1962). Другите му романи са „Погребение в Берлин“ („Funeral in Berlin“, 1964), „Блести, блести, малък шпионин“ („Twinkle Twinkle, Little Spy“, 1976), трилогията „Берлинска игра“ („Berlin Game“, 1983), „Мексикански сет“ („Mexico Set“, 1984) и „Мач в Лондон“ („London Match“, 1985). В романа „Денят на Чакала“ („Day of the Jackal“, 1971) Фредерик Форсайт напипва пулса на шпионските романи, като включва и убиец, и контраразузнавач, които ценят всяка секунда и се опитват да изпреварят времето. Другите му романи са „Досието ОДЕССА“ („The ODESSA File“, 1972), „Кучетата на войната“ („The Dogs of War“, 1974) и „Четвъртият протокол“ („The Fourth Protocol“, 1984). В романа „Надеждата на Лейтън“ („Leighton’s Hope“, 1995) героят му Бърнард Самсън, умореният британски разузнавач, минава през лабиринтите на Студената война. В „Юмрукът на бога“ („The Fist of God“, 1994) Форсайт отвежда читателя в Персийския залив.
Тривейниън (писателският псевдоним на Род Уитакър) прибавя бруталност към реализма в „Санкцията на Айгър“ („The Eiger Sanction“, 1972), „Санкцията на Лу“ („The Loo Sanction“, 1973) и „Шибуми“ („Shibumi“, 1979). Робърт Лъдлъм, плодотворен писател, се нарежда някъде между приключенските разкази на Флеминг и реализма на Льо Каре. Сложни световни заговори са в центъра на романите му. Сред тях са „Наследството на Скарлати“ („The Scarlatti Inheritance“, 1971), „Кръгът Матарезе“ („The Matarese Circle“, 1979), „Превъзходството на Борн“ („The Bourne Supremacy“, 1986) и „Бележникът на Икарус“ („The Icarus Agenda“, 1988).
C излизането на романа „Ловът на «Червения октомври»“ („The Hunt for Red October“, 1984) на Том Кланси към шпионажа се прибавя и темата за високотехнологичните системи оръжия. Безстрашният герой от ЦРУ Джак Райън е по-скоро млад изпълнител, който извършва разузнавателни операции, отколкото шпионин от класата на Джордж Смайли. Героят на Кланси Райън подобно на Смайли на Льо Каре се появява и в следващите романи.