Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
АГЕНТУРИСТЪТ на Лоди е Адолф Бурхард в Стокхолм, Швеция. Лоди изпраща тайна телеграма, с която съобщава за пристигането си в Шотландия и изразява задоволството си от последните военни загуби на германците. Телеграмата е прехваната от британската Служба за сигурност (МИ–5), като и тонът, и езикът в телеграмата изглеждат подозрителни. Лоди е поставен под НАБЛЮДЕНИЕ. Той продължава да изпраща съобщения на Бурхард, но МИ–5 препраща само едно от прехванатите съобщения: фалшивият слух, че руските войски ще минат през Шотландия на път за Западна Европа.
Лоди е арестуван и предаден на военен съд в Лондон през октомври 1914 г. Признат е за виновен и осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена на 6 ноември в Тауър. Твърди се, че се е обърнал към командира на стрелците с думите: „Предполагам, че няма да стиснете ръката на един шпионин?“ Офицерът отговорил: „Не, няма, но бих стиснал ръката на един смел човек.“
Лоди е един от 30-те шпиони, арестувани във Великобритания през Първата световна война. Дванадесет от тях са екзекутирани, един се самоубива, а останалите са хвърлени в затвора. След широко оповестената екзекуция на Лоди Филип Найтли пише във „Втората най-древна професия“ („The Second Oldest Profession“, 1986), че в Германия има „очевиден недостиг на доброволци“. Както повечето германски шпиони по това време, пише Найтли, Лоди е „скандално зле подготвен“ и е един от „жалката група неудачници“, въвлечени в шпионажа като начин да изкарат лесно пари или просто да превърнат фантазиите си в реалност.
Локатори
Вж. ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ.
Локхарт, Робърт Брус (1887–1970)
Британски дипломат, изиграл сложна и нееднозначна роля в събитията по време на Октомврийската революция от 1917 г.
Роденият в Шотландия Локхарт по-късно заявява: „Във вените ми не тече нито капка английска кръв.“ Той получава образованието си във Франция и Германия, след което заминава за Малайзия, където работи на каучукова плантация. Там независимо от опасността прави една от поверениците на султана своя любовница.
След като прекарва известно време в Япония и Канада, се завръща в Шотландия. Скоро обаче е назначен за британски вицеконсул в Москва — център на революционния радикализъм в Русия. По това време страната е въвлечена в разрушителната Първа световна война. През 1915 г. Локхарт поема консулския пост. Германските победи на руския фронт напълно деморализират вътрешния живот в Русия. Година по-късно войната се отразява още по-зле на руснаците и британците предприемат усилена пропаганда. Локхарт пуска в руските вестници серия от пробритански материали, с които смята да повдигне духа на руснаците.
През лятото на 1917 г. британският посланик го отзовава в Англия привидно заради притеснения за здравето му. В действителност Локхарт, който е женен, има връзка с омъжена рускиня. Посланикът смята, че отстраняването му ще прекъсне връзката им. Локхарт се връща в Англия 6 седмици преди началото на Октомврийската революция. След революцията от 1917 г. отново е изпратен в Русия със задача да се свърже с революционерите. Той пристига в столицата Петроград (Санкт Петербург) в момент, когато болшевишкият ръководител на преговорите за мир Лев Троцки е в Брест-Литовск, подготвяйки сепаративен мир с Германия. След като болшевишката преса отразява подробно пристигането на Локхарт, американски РАЗУЗНАВАЧ в Петроград докладва, че Локхарт е опасен революционер. Локхарт се озовава между онези, които поддържат болшевиките, и онези, които вярват, че е възможно утвърждаването на демокрация в Русия.
След първата си среща с Троцки Локхарт записва в дневника си: „Направи ми впечатление на човек, който доброволно би умрял за Русия, стига да има достатъчно публика, която да види това.“
По това време съюзническите дипломати започват да напускат Русия. Локхарт им помага в оформянето на документите. Болшевиките се отнасят към него с доверие, но веднъж се получава засечка. Сътрудничката, която подпечатвала паспортите, отхвърлила няколко, сред които и този на полковник Кейс — британски разузнавач под дипломатическо ПРИКРИТИЕ. Сътрудничката била привлекателна жена. Ето какво пише Локхарт: „Заговорих я любезно и тя се усмихна. Докато разговаряхме, започнах да прехвърлям паспортите от ръка в ръка. Докато й шушуках, вмъкнах паспорта на Кейс в огромния куп. И Господ да благослови сините й очи, тя го подпечата!“