Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Последният съюзнически дипломат напуска Петроград на 28 февруари 1917 г. Локхарт пожелава да остане като единствения британски дипломатически представител в Русия. Болшевиките преместват правителството в Москва. Локхарт също се премества. С него остава да работи разузнавач от военноморския флот. Една от задачите му е да не допусне Германия да сложи ръка на руския Балтийски флот. Той вербува АГЕНТИ, които при необходимост да потопят корабите.
През май 1918 г. Локхарт научава, че в Москва е пристигнал британски офицер, който настоява да се срещне с Ленин, твърдейки, че е изпратен от министър-председателя Лойд Джордж. Това е супершпионинът СИДНИ РАЙЛИ, изпратен от МИ–6 с цел да подкопае позициите на болшевиките. През август Локхарт се подготвя да напусне Русия. Агенти на ЧК — тайната болшевишка полиция — го арестуват и го заплашват със смърт. Отвеждат го в ЛУБЯНКА — затвора на ЧК — и настояват да им разкрие местонахождението на Райли.
ЧК подозира, че покушението срещу Ленин, при което той е ранен сериозно, е резултат от добре подготвен заговор от англичаните. Болшевишката преса го нарича „заговора на Локхарт“ — план да бъдат убити Ленин и Троцки и да се създаде военна диктатура. Райли вече е изчезнал, но е заподозрян, че е един от заговорниците (което е самата истина). Локхарт прекарва в изолатор повече от месец, а след това е разменен за Максим Литвинов — съветски агент, задържан във Великобритания. Възхваляван от британските вестници като „момчето посланик“, Локхарт се завръща във Великобритания като герой. По-късно той пише, че се е изкушавал да остане в Русия и че е получил предложение за назначение в ЧК. През 1928 г. напуска дипломатическата служба и се посвещава на журналистическа и писателска дейност.
В книгата си „Мемоари на един британски агент“ („Memoirs of a British Agent“, 1932) Локхарт пресъздава задълбочено събитията по време на Октомврийската революция и представя на читателите Ленин, Лев Троцки и ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — ръководител на ЧК. Срещал се е и е „обърнал малко внимание“ на „набит мъж с бледо лице, с черни мустаци и черна коса“ — Йосиф Сталин. Книгата е истинска сензация във Великобритания и Съединените щати. По-късно е издадена на френски, немски, италиански, шведски, датски, полски и фински език.
Мемоарите на Локхарт са публикувани повторно през 1974 г. и 1984 г. с уводна статия от сина му Робин Брус Локхарт, който служи във ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през Втората световна война. Младият Локхарт по-късно издава книгата „Райли: асът на шпионите“ („Reilly: Ace of Spies“, 1967), по която по-късно е сниман телевизионен сериал.
През 1966 г. съветският вестник Известия отново раздухва старите обвинения, че Локхарт и Райли са се опитвали да саботират революцията. Според публикуваните статии агентите на ЧК били по следите на заговора и Локхарт знаел повече за плановете на Райли, отколкото твърдял.
Лонг, Лио
Член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ, вербуван от АНТЪНИ БЛЪНТ.
Лонг постъпва в Кеймбриджкия университет през 1935 г. и учи френска филология. Син е на безработен дърводелец, изпълнен с горчивина от британското общество. Става член на комунистическата партия в университета. Присъединява се и към Апостолите — тайно общество в Кеймбридж, в което членуват Блънт и ГАЙ БЪРДЖИС — други членове на Петорката от Кеймбридж.
През Втората световна война Лонг работи в британското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ като офицер с достъп до строго секретната дейност, свързана с декодирането в ПАРК БЛЕЧЛИ. Той предава информацията си на Блънт, който също е съветски АГЕНТ. По-късно по настояване на Блънт Лонг е назначен в отдела за военно разузнаване, който оценява германското РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Информацията му за прехванатите германски съобщения се изпраща на руснаците по друг вербуван от Блънт агент — ДЖОН КЕЪРНКРОС.
След войната Лонг работи за Британската контролна комисия в окупираната от съюзниците Германия и изпълнява длъжността заместник-директор на военното разузнаване. След като се оттегля от МИ–5, Блънт се опитва, но неуспешно, да уреди нещата така, че Лонг да заеме длъжността му. Лонг се отказва от разузнавателната работа и вероятно от шпионажа през 1951 г.
ПИТЪР РАЙТ — офицерът от МИ–5, който води разпитите на Блънт, чува името на Лонг от него. Разпитва и Лонг, който подобно на Блънт получава обещание за имунитет от съдебно преследване в замяна на информация. „По време на разпита изобщо не ни помагаше, — пише Райт в «Ловец на шпиони» («Spycatcher», 1987), — а когато бе предизвикван по някой въпрос, отговорът му винаги бе, че се налага да вярваме на думите му.“