Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Границата между роман и действителност често се губи. Литературните разкази за шпионажа често са толкова автентични, че ЦРУ решава да издаде цяла библиотека шпионски романи, които се публикуват в цял свят. Тази тайна библиотека е място на действие на трилъра „Шестте дни на Кондора“ („Six Days of the Condor“, 1974) на Джеймс Грейди. Това е един от безбройните шпионски романи, на чиято основа са създадени шпионски филми. Героят от романа на Грейди е незначителен служител в ЦРУ, въвлечен във водовъртеж от интриги и убийства. Бивши разузнавачи стават автори на романи, а и романисти без всякакъв опит в шпионажа пишат по тази тема, като понякога се оставят изцяло на въображението си. Разузнавателните агенции често недоволстват, че офицери изоставят „плаща и кинжала“ и хващат писалката.
Сър КОМПТЪН МАККЕНЗИ през 1932 г. е съден за нарушение на ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА за това, че е публикувал мемоарите си от Първата световна война. Британските разузнавачи упорито критикуват Льо Каре и Грийн за описанията на разузнавателната общност. Когато излиза романът на Грийн „Нашият човек в Хавана“, се обмислят възможностите за съдебно преследване на основание Закона за държавната тайна. (За други примери вж. МАСТЪРМАН, ДЖОН СЕСЪЛ; РАЙТ, ПИТЪР; СНЕП, ФРАНК; ЕЙДЖИ, ФИЛИП.)
РИЧАРД ХЕЛМС — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, не харесва шпионските романи на Льо Каре и най-вече „Шпионинът, който дойде от студа“ поради цинизма и темата за предателството. Хелмс разрешава на ХАУЪРД ХЪНТ да пише шпионски романи, докато все още е на работа в ЦРУ. Очаквал е Хънт да създаде американския вариант на Джеймс Бонд. Хелмс подобно на АЛЪН ДЪЛЕС вярва, че шпионските романи от рода за Джеймс Бонд допринасят за популяризирането на разузнавателните агенции, които сами трудно могат да се рекламират.
Льо Каре отбелязва, че разузнавателните агенции често вербуват писатели и дори не съзнават цената, която трябва да бъде платена. „Писателите са своего рода диверсанти, ако не и предатели — нищо друго освен предатели — казва през 1986 г. Льо Каре пред Сънди таймс. — И колкото е по-добър писателят, толкова повече тайни разкрива и изглежда специалните служби си дадоха сметка за това, защото доколкото ми е известно, те вече не щадят нашего брата.“
Често пъти обърканият читател дори не разбира къде започва и къде свършва реалността. Същото важи и в случаите, когато бивши агенти решават да пишат документални книги. Най-добрият пример за подобна литература, която не се знае доколко е истинска или измислена, е „Моята тайна война“ („My Silent War“, 1968), в която ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ пише за кариерата си на ДВОЕН АГЕНТ, докато работи и за МИ–6, и за КГБ. Очакванията са били книгата на Филби да бъде наситена с пропаганда, но Греъм Грийн я нарича „много по-завладяваща от който и да е друг шпионски роман, за който си спомням“.
За разлика от другите аспекти на историята ролята на разузнаването в световните събития не е застъпена така, както заслужава. Повечето историци, сблъскали се с огромната бездна на дезинформация, с която е свързано разузнаването, избягват да пишат. Когато информацията за операция УЛТРА и за други дейности в декодирането от Втората световна война най-сетне са разсекретени, повечето историци не успяват да оценят значението на КРИПТОАНАЛИЗА за пораженията и победите в битките.
Робин Уинкс от Йейлския университет е един от малцината историци, които внимателно проучват разузнаването. Като разглежда предимно резултатите от първите стъпки на вербуването в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, Уинкс създава хронологична, остроумна и точна в документално отношение книга — „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987), която той самият нарича „история от по-особен вид“.
Историците, отбелязва той, „по традиция разчитат на документалното представяне“, докато разузнаването разчита „на отрицанието, на фалшифицирането и на унищожаването на документацията“. Дори когато в архивите е запазена документация, тя често е объркана и умишлено наситена с неточности.
Шпионската литература, пише Уинкс:
… има склонност или към специални писмени изложения, които по принцип се свързват с мемоарите, нещо естествено за човек, който е попаднал в полето на действие като активен участник, или към отбранителни позиции, като една от точките на дневния ред, макар и не тайна, е зовът да бъде проявено разбиране, че шпионството е необходимо за защитата на едно открито демократично общество от прикритите му врагове или от тези, които са изпълнени с гняв и арогантност, както е случаят с работата на ФИЛИП ЕЙДЖИ и „извършителите на разкрития“.