Енциклопедия на шпионажа

СЪМЪРСЕТ МОЪМ, самият той британски агент през Първата световна война, използва собствения си опит, когато пише „Ашъндън“ („Ashenden“, 1928). „От всички измислени шпионски истории — пише Антъни Мастърс в «Литературни агенти» («Literary Agents», 1987) — приключенията в «Ашъндън» се доближават най-много до истинския живот на създателя.“ Льо Каре признава пред биограф на Моъм, че „Ашъндън“ му е оказал силно влияние. „Моъм — казва той — пръв писа за шпионажа, без да включва очарование, описвайки почти прозаичната реалност.“

През 30-те години шпионските трилъри започват да се появяват като серии в развлекателните списания (публикувани на евтина вестникарска хартия). Най-известни са фантастичните приключения на Оператор 5 от секретните служби, Американският ас под прикритие, познат също като Оператор 5 (а понякога като Оператор Z7).

Сирил Хенри Коулс — британски разузнавач в Първата и във Втората световна война, и Адълейд Манинг пишат серия от 25 книги под псевдонима Манинг Коулс. Героят в поредицата е Томи Хембълдън — агент, който работи за британските разузнавателни служби. Книгите на Манинг Коулс включват „Наздравица за вчера“ („Drink to Yesterday“, 1940), „Молитва за тишина“ („Pray Silence“, 1940) и „Те не се шегуват“ („They Tell No Tales“, 1941). Ф. ван Уик Мейсън, по-известен като автор на мистерии за убийства, използва героя Хю Норт от армейското разузнаване като герой на книгата „Смъртоносен посев“ („Seeds of Murder“, 1930).

ЕРИК АМБЛЪР описва Европа, която се приближава към войната, в серия от предвоенни романи. Греъм Грийн също изразява опасенията си от наближаващата война с романа „Доверен агент“ („Confidential Agent“, 1939). По-късно излизат „Нашият човек в Хавана“ („Our Man in Havana“, 1958) и „Човешкият фактор“ („The Human Factor“, 1978) — романи за Студената война. В „Тихият американец“ („The Quiet American“, 1955) Грийн използва истински американски оперативен работник, свързан с извършването на АКТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ. Това е генерал-майор ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ, прототип на героя Олдън Пайл, ревностен агент от ЦРУ под прикритие, който работи във Виетнам по време на администрацията на Айзенхауер. Лансдейл притежава парадоксалната отличителност на толкова добър ТАЕН АГЕНТ, че е използван за прототип не само за Пайл. Уилям Ледерер и Юджин Бърдик представят в романа „Грозният американец“ („The Ugly American“, 1958) легендарния Лансдейл като полковник Едуин Барнъм Хилъндейл, който действа на Филипините и спечелва повече уважение, отколкото надутите дипломати, защото не се притеснява да общува с простолюдието. А в романа на Жан Лартеги „Жълтото зло“ („Le Mal Jaune“), публикуван в Съединените щати със заглавието „Жълта треска“ („Yellow Fever“, 1965), Лансдейл е превъплътен в образа на антифренски настроения полковник Лайънъл Териман, когото наричат в романа втория ТОМАС ЛОРЪНС. През Втората световна война доста автори работят в разузнаването. Някои от тях натрупват опит, който по-късно използват като романисти. Грийн е бил агент в МИ–6; Ян Флеминг — създателят на Джеймс Бонд, е бил британски офицер от ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Британският писател Ангъс Уилсън започва писателската си кариера в резултат от военновременната си работа като криптограф в ПАРК БЛЕЧЛИ, където получава нервно разстройство и е посъветван от психиатър да се заеме с писателска дейност. Романистът Джон Маркуънд работи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС).