Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Липка, Робърт (1946)
Аналитик от американската армия, обвинен в шпионаж за руснаците, докато е бил на служба в АНС. Липка работи в АНС от 1964 до 1967 г., но е арестуван едва през февруари 1996 г. ФБР получава предупреждение за него. Бившата му съпруга се обажда на ФБР през 1993 г. и съобщава, че той шпионира за руснаците.
Липка е назначен в АНС като аналитик още като войник. Той работи в централната зала за комуникации, където взема строго секретни документи от телетипа и ги разпределя по предназначение в агенцията.
Възрастта и действията му съвпадат с описанието „млад войник“, който се оказва инициативник, доброволен шпионин, както го описва бившият майор от КГБ ОЛЕГ КАЛУГИН в книгата си „Първо управление: моите 32 години в разузнаването и шпионажа срещу Запада“ („The First Directorate: My 32 Years in Intelligence and Espionage Against the West“, 1994). „Младият войник — пише Калугин — … имаше за задача да събира документи на АНС и можеше да ни осигурява изключително ценни материали, като предаваше на АГЕНТУРИСТИТЕ си каквото му попадне, а често дори нямаше представа, какво точно предава.“ Сред документите има „ежедневни и седмични строго секретни доклади от АНС за Белия дом, копия от комуникациите, свързани с движението на американските войски, и комуникациите между съюзниците от НАТО“. Калугин твърди, че войникът използвал получените пари от 500 до 1000 долара на доставен пакет за таксите си за обучението в колеж.
След като напуска армията, Липка постъпва в Милървилския университет, Пенсилвания, и през 1972 г. получава бакалавърска степен. Става учител и работи извънредно като дилър. През 1974 г. се развежда с жена си Патриша.
Когато бившата му жена отправя обвиненията си пред ФБР, агент, който се представя за Сергей Никитин, извиква Липка и казва, че е руски офицер от ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който иска да поднови контакта си. Срещат се 4 пъти и по време на разговора, както твърди ФБР, той си признава, че е шпионирал, докато е работил в АНС.
ФБР твърди, че Липка е използвал класическите разузнавателни средства за пратките си (като например мъжката тоалетна в някой ресторант) и прибирането на парите от ТАЙНИК. ФБР твърди още, че КГБ го е снабдявало със „самопревъртащ“ се фотоапарат, който прави моментални снимки, докато се движи над даден документ. Според източници на ФБР мъж и жена, идентифицирани като Петер и Ингеборг Фишер, са работели като АГЕНТИ ЗА ВРЪЗКА между КГБ и Липка. През 60-те години са били под НАБЛЮДЕНИЕ, но доколкото е известно, не са арестувани.
Листа с кодове
Вж. ШИФРОКЛЮЧ.
Литературни шпиони
Темата за шпионажа е също толкова стара, колкото и самият шпионаж (вж. БИБЛЕЙСКИ ШПИОНИ). Най-ранният източник на шпионски истории е Ди Жендзие, китайски супершпионин от VII в., чиито подвизи са пресъздадени в разкази от XVIII в., известни под названието „Ди Гунан“. Холандският дипломат P. Х. ван Хюлик ги превежда и адаптира под заглавието „Разказите на съдията Ди“4 Независимо от това, че в тези разкази става дума за древни времена, самите те се появяват в сравнително по-ново време.
В западната литература се смята, че ДЖЕЙМС ФЕНИМОР КУПЪР е написал първия шпионски роман — „Шпионинът“ („Spy“, 1821), създаден по действителните приключения на шпионин от времето на Гражданската война в Америка (вж. ХАРВИ БЪРЧ). Следва период на затишие в издаването на шпионска литература в САЩ, като изключим твърде преувеличените мемоари на шпиони, служили и на двете страни в Гражданската война.
В Англия ДАНИЕЛ ДЕФО работи като шпионин срещу якобитите, преди да напише „Робинзон Крузо“ („Robinson Crusoe“, 1719), но не е използвал шпионажа в творбите си. Чарлс Дикенс вплита шпионаж в замисъла на „Повест за два града“ („A Tale of Two Cities“, 1859). И в Англия, както и в САЩ, настъпва период на затишие до появата на шпионските романи. Към края на XIX в. двама особено плодовити писатели се обръщат към шпионажа като извор на теми и въвеждат жанра във Великобритания. Филипс Опънхайм пише романа „Тайнственият г-н Сабин“ („Mysterious Mr. Sabin“, 1898), смятан за първия шпионски роман във Великобритания. Съвременникът му УИЛЯМ ТАФНЪЛ ЛЬОКЮ създава преди него „Тайната служба“ („Secret Service“, 1896). Романът на Опънхайм „Великото представление“ („The Great Impersonation“, 1920) е най-известният му шпионски роман.
През 1903 г. излиза романът „Загадката на пясъците“ („The Riddle of the Sands“) от ЪРСКИН ЧИЛДЪРС, който е убеден, че Германия ще нападне Великобритания. Романът е за двама британски яхтсмени, които се натъкват на германските планове за нападение. Той кара британското Адмиралтейство да създаде флот в Северно море. Чилдърс поставя началото на истинска вълна от британски шпионски романи, включително два на ДЖОЗЕФ КОНРАД: „Тайният агент“ („The Secret Agent“, 1907) и „Под погледа на Запада“ („Under Western Eyes“, 1911). В първия роман е пресъздадена мрачната атмосфера на анархизма, в която действа персонажът му. Конрад създава първите изпълнени със страхове и опасения АГЕНТИ, които по-късно доразвиват ГРЕЪМ ГРИЙН и ДЖОН ЛЬО КАРЕ. В романа „Човекът, който беше Четвъртък“ („The Man Who Was Thursday“, 1908) K. Честъртън използва конспирация, за да превземе света — замисъл, който предшества бъдещите властелини на света, срещу които се изправя ДЖЕЙМС БОНД — героят на ЯН ФЛЕМИНГ.
4
Българското издателство „Труд“ ги издаде в поредицата „Китайски загадки“. — Б.р.