Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Той се усмихна, облиза върховете на пръстите си и ги плъзна по веждите си.
— Сега двамата с Ричард ще проведем разговор на четири очи. Докато той е в тази стая с мен, искам да го оставиш да говори без болката на магията. Тя ще попречи на онова, което може да се наложи да направя. Докато е тук с мен, трябва да го освободиш от контрола си. Можеш да се върнеш в покоите си. Когато свърша с него и ако е още жив, ще ти го изпратя обратно, както обещах.
Дена се поклони дълбоко.
— Живея, за да ви служа, Господарю Рал.
Тя се обърна към Ричард, лицето й беше пурпурночервено, постави пръст под брадичката му, като леко повдигна главата му.
— Не ме разочаровай, любов моя.
Търсачът се усмихна.
— Никога, Господарке Дена.
Той остави гневът да избухне само за да го почувства отново, докато я гледаше как се отдалечава. Гняв, насочен срещу нея и срещу стореното на нея. Не мисли за проблема, каза си, мисли за разрешението му. Ричард се обърна към Мрачния Рал, чието лице беше спокойно и не показваше нищо. Наложи си неговото също да не изразява нищо.
— Знаеш, че искам да знам какво пише в останалата част от книгата.
— Убий ме.
Рал се усмихна.
— Май много ни се иска да умрем, нали?
— Да. Убий ме. Точно както уби баща ми.
Мрачният Рал се намръщи, усмивката все още не слизаше от лицето му.
— Баща ти? Не съм убивал баща ти, Ричард.
— Джордж Сайфър! Ти го уби! Не се опитвай да отричаш! Ти го уби с ей тоя нож на кръста ти!
Мрачният Рал разпери ръце в престорена невинност.
— О, аз не отричам да съм убил Джордж Сайфър. Но не съм убивал баща ти.
Ричард се почувства хванат натясно.
— Какво искаш да кажеш?
Мрачният Рал го заобиколи, като не сваляше поглед от очите му, докато Ричард се опитваше да го следва, извръщайки глава.
— Доста добре. Наистина. Най-доброто, което някога съм виждал. Направено лично от великия.
— Какво?
Мрачният Рал облиза пръстите си и спря пред него.
— Мрежата на магьосника около теб. Никога не съм виждал по-добра изработка. Обгърнат си в нея като в какавида. Тук си от доста време. Доста впечатляващо; дори си мисля, че няма да мога да я разкъсам.
— Ако се опитваш да ме убедиш, че Джордж Сайфър не ми е баща, няма да успееш. Ако се опитваш да ме убедиш, че си луд, няма смисъл да полагаш усилия. Поне в това съм сигурен.
— Скъпо мое момче — изсмя се Рал, — твърде малко ме интересува кого вземаш за свой баща. Още повече около теб има хвърлена магия на магьосника, която не може да ти позволи да видиш истината.
— Така ли? Да продължаваме тогава. Кой е баща ми, щом не е Джордж Сайфър?
— Не бих могъл да знам — сви рамене Рал. — Мрежата го скрива. Но от това, което виждам, в мен се пораждат известни подозрения — усмивката изчезна от лицето му. — Какво гласи Книгата на преброените сенки?
Ричард сви рамене.
— Това ли искаш да знаеш? Разочароваш ме.
— Как така?
— Ами след онова, което е направено на кучия ти баща, си мислех, че ти със сигурност ще искаш да разбереш името на магьосника.
Очите на Мрачния Рал заискриха, докато той бавно облиза върховете на пръстите си.
— Как се казва магьосникът?
Беше ред на Ричард да се усмихне. Той широко разтвори ръце.
— Разрежи ме. Изписано е в червата ми. Ще трябва да го намериш там.
Ричард не смъкна самоуверената усмивка от лицето си; знаеше, че е беззащитен, и се надяваше да предизвика Рал да го убие. Умреше ли той, книгата умираше с него. Нито кутия, нито книга. Рал щеше да умре; тогава Калан щеше да бъде спасена. Това беше единственото, което имаше значение.
— След една седмица ще настъпи първият ден на зимата — аз ще узная името на магьосника и ще притежавам силата да го изтръгна от скривалището му и да го доведа тук.
— След една седмица ти ще си мъртъв. Притежаваш само две от кутиите.
Мрачният Рал отново облиза пръстите си и приглади с тях веждите си.
— Имам двете сега, а третата върви насам, докато ние тук си приказваме.
Ричард се опита да не му повярва. Запази лицето му безизразно.
— Смела приказка. Но все пак лъжовна. След една седмица ти ще умреш.
Рал повдигна вежда.
— Казвам ти истината. Предадоха те. Същият, който предаде теб, предаде и кутията. Ще пристигне след няколко дни.
— Не ти вярвам — равно каза Ричард.
Мрачният Рал облиза пръстите си и се обърна, тръгвайки да обикаля кръга от бял пясък.