Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Изповедник.
Калан.
Името Калан проблесна в мисълта на Ричард като светкавица. Силата се роди за живот, раздирайки пелената от мъгла с изгарящите, нажежени до бяло спомени от миналото. Вратата на заключената в съзнанието му стаичка внезапно се отвори. Всичко се върна в главата му, предизвикано от силата, надигнала се в него. При мисълта, че Мрачният Рал може да хване Калан, да й причини болка, силата избухна в Ричард.
Мрачният Рал се обърна към другите мъже. Онзи с черния кичур се приближи.
— Виждаш ли, приятелю? Съдбата е на моя страна. Тя вече е тръгнала насам заедно със Стария. Намери я. Погрижи се да ми я доведат. Вземи две четворки, но я искам жива, разбра ли? — Мъжът кимна. — Ти и хората ти ще бъдете покровителствани от магията ми. Старият е с нея, но тя няма оръжие срещу магията на отвъдния свят дори и да е жива дотогава — гласът на Рал стана по-груб. — И, Демин, не ме интересува какво ще правят хората ти с нея, но е по-добре да е жива, когато пристигне тук, и да е способна да използва силата си.
Лицето на мъжа загуби част от цвета си.
— Разбирам. Ще бъде направено както казвате, Владетелю Рал. — Той се поклони дълбоко, обърна се и излезе, като за миг спря поглед върху Ричард, усмихвайки му се разбиращо.
Мрачният Рал отново се обърна към Ричард.
— Продължавай.
Ричард нямаше да отиде по-далеч, отколкото беше отишъл. Вече си спомни всичко.
Беше време да умре.
— Няма да продължа. По никакъв начин не можеш да ме накараш да го сторя. Приветствам болката. Приветствам смъртта.
Преди Агиел да успее да го достигне, очите на Рал се впиха в Дена. Ричард усети как ръката й отпуска косата му. Един от стражите се приближи, сграбчи я за гърлото с огромната си лапа и започна да я стиска, докато накрая Ричард я чу да се бори за глътка въздух.
Рал хвърляше огън върху нея.
— Каза ми, че си го прекършила.
— Така беше, Господарю Рал — опитваше се да говори през стиснатото си гърло. — Кълна се.
— Много ме разочарова, Дена.
Когато мъжът отлепи краката й от земята, Ричард усети болката й. Силата отново се вля в него, нажежена до бяло. Причиняваха болка на Дена. Преди някой да разбере какво става, той беше на крака, силата на магията бушуваше в него.
Ричард се вкопчи с едната си ръка за дебелия врат на мъжагата, като докопа срещуположното му рамо. Сграбчи главата му с другата си ръка и рязко извъртя главата му с всичка сила. Той се строполи на земята.
Ричард се завъртя. Другият страж почти беше стигнал до него, ръката му се протягаше напред. Ричард го хвана за ръката и използвайки инерцията си, се стовари с цялата си тежест върху него и го набучи на ножа си. Ножът потъна до дръжката и Ричард направи мощен разрез нагоре, достигайки до сърцето му, докато сините очи на мъжагата се разшириха от изненада. Той се строполи на земята, а вътрешностите му се разпиляха наоколо.
Ричард стоеше задъхан от бушуващата в него сила. Всичко, което виждаше с периферното си зрение, му се струваше бяло. Бяло от огъня на магията. Дена беше хванала гърлото си с ръце, борейки се с болката.
Мрачният Рал стоеше спокоен и облизваше върховете на пръстите си, докато наблюдаваше Ричард.
Дена извика болката от магията толкова, колкото да повали Ричард на колене. Той се сгърчи с ръце на корема.
— Господарю Рал — едва изрече Дена, — нека го взема при мен тази нощ. Кълна се, че на сутринта ще отговори на всичките ви въпроси. Ако все още е жив. Дайте ми възможност да се реванширам.
— Не — каза Рал дълбоко замислен, като леко поклати ръка. — Извинявам се, кученцето ми. Това не е по твоя вина. Нямах представа с какво си имаме работа. Махни болката от него.
Ричард се съвзе и се изправи на крака. Мъглата се избистри в главата му. Чувстваше се така, сякаш се е събудил от сън, за да се озове в кошмар. Останалата част от него беше напуснала малката заключена стаичка в съзнанието му, вече нямаше да я държи заключена. Щеше да умре в пълно съзнание, с достойнство, цялостен. Държеше гнева си под контрол, но в очите му блестеше огън. Сърцето му гореше.
— Старият ли те научи на това? — попита Рал, извил вежди от любопитство.
— На какво да ме е научил?
— Да разделяш съзнанието си. Така си успял да се запазиш да не бъдеш прекършен.
— Не знам за какво говориш.
— Разделил си съзнанието си, за да запазиш ядрото, жертвайки останалата част на онова, което ще бъде направено с теб. Една Морещица не може да прекърши раздвоено съзнание. Да накаже — да. Но не и да прекърши — той се обърна към Дена. — Още веднъж ти се извинявам, кученцето ми. Помислих си, че си ме предала. А не си. Само човек с изключителна дарба може да го научи на толкова много. Ти се справи добре, но това напълно променя нещата.