Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Аз все пак не вярвам, че знаеш коя кутия може да те убие — прошепна Ричард.
— Мисли, каквото си искаш, но попитай себе си дали искаш да заложиш бъдещето на Калан в ръцете на Констанс заради това, което мислиш. Дори и да имаш право, това пак ти дава един шанс от три възможни.
Ричард се почувства празен, опустошен.
— Сега съм свободен да си вървя?
— Ами, има още няколко неща, които сигурно ще искаш да чуеш.
Ричард се почувства внезапно парализиран, сякаш невидими ръце се бяха вкопчили в него. Не можеше да помръдне нито един мускул по тялото си. Мрачният Рал се протегна към джоба на Ричард и извади от там кожената кесийка с нощния камък. Ричард се съпротивляваше на силата, която го държеше неподвижен, но въпреки това не успя да помръдне. Ричард изсипа нощния камък в дланта си. Повдигна го нагоре усмихнат.
Сенките започнаха да се материализират. Те се скупчиха около Рал, броят им се увеличаваше все повече. На Ричард му се прииска да избяга, но не можеше да помръдне.
— Време е да се прибираме у дома, приятели.
Сенките започнаха да се въртят около Рал все по-бързо и по-бързо, докато се превърнаха в размазано сиво. Когато бяха всмукани обратно от нощния камък под формата на неясна маса от сенки и форми, се надигна вой. Тишина. Отидоха си. Нощният камък се превърна в пепел в ръката на Рал. Той духна в дланта си и прахта се разпиля във въздуха.
— Старият проверяваше местонахождението ти чрез нощния камък. Следващия път, когато те потърси, ще му се случи нещо доста неприятно. Ще се окаже в отвъдното.
Ричард беше бесен от онова, което Рал правеше със Зед, беше бесен, че не можеше да помръдне, че беше безпомощен и единственото, което му оставаше, беше да гледа.
Ричард отпусна съзнанието си, освободи се от усилията да помръдне и ги замени със спокойствие. Остави съзнанието си да се изпразни, отпусна се, освободи напрежението. Силата се стопи. Пристъпи напред, освободен от силата, която го възпираше.
— Много добре, момчето ми. Знаеш как да прекъснеш една мрежа на магьосника, поне малка мрежа. Все пак много добре. Старият добре избира Търсачи. — Той кимна. — Но ти си нещо повече от Търсач. Ти имаш дарба. Очаквам с нетърпение деня, в който ще сме от едната страна на барикадата. Би ми било приятно да те имам около себе си. Онези, с които се налага да работя, са доста ограничени. След като светът се съедини, ще те науча на още неща, ако пожелаеш.
— Ние с теб никога няма да сме от една и съща страна на барикадата. Никога.
— Това е въпрос на твой избор, Ричард. Аз нямам никакви лоши помисли спрямо теб. Надявам се да станем приятели — Рал се вгледа в лицето на Ричард. — Има още нещо. Можеш да останеш в Народния дворец, можеш да си тръгнеш — както желаеш. Стражите ми ще те настанят. При всички случаи около теб ще има мрежа на магьосника. За разлика от тази, която току-що разкъса, другата няма да засегне теб, а хората, които ще срещнеш и затова няма да можеш да я разкъсаш. Нарича се мрежа-враг. Всички ще те смятат за свой враг. Онези, които ме уважават, ще те виждат такъв, какъвто си, тъй като си ми враг засега, а следователно и техен враг. Поне засега. Но онези, които са твои приятели, ще те виждат като човека, от когото се страхуват най-много, най-върлия си враг. Искам да видиш как хората гледат на мен, да погледнеш на света през моите очи, да видиш колко несправедливо се отнасят с мен хората.
Ричард не трябваше да се опитва да въздържи гнева си; такъв нямаше. Той се почувства някак странно спокоен.
— А сега свободен ли съм да вървя?
— Разбира се, момчето ми.
— Какво ще стане с Господарката Дена?
— В момента, в който напуснеш тази стая, ще бъдеш отново във владение на силата й. Тя все още управлява магията на меча ти. Веднъж сдобила се с магията ти, една Морещица я владее завинаги. Не мога да я взема от нея, за да ти я върна. Трябва да си я вземеш сам.
— Как тогава съм свободен да вървя?
— Нима не е очевидно? Ако искаш да си тръгнеш, трябва да я убиеш.
— Да я убия! — Ричард беше изумен. — Не мислиш ли, че ако можех да я убия, досега да съм го направил? Мислиш ли, че щях да понеса онова, което ми стори тя, ако можех да я убия?
Мрачният Рал леко се усмихна.
— Ти винаги си можел да я убиеш.
— Как?
— Нищо съществуващо не е направено едностранно. Дори листът хартия, колкото и тънък да е той, има две страни. Магията също. Ти гледаше само от едната страна на нещата; така постъпват повечето хора. Погледни цялостно — той посочи телата на двамата си стражи. Онези, които Ричард уби. — Тя контролира магията ти и въпреки това ти го направи.