Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Щом Ричард и Дена се приближиха, Дена се хвърли на колене и допря глава до земята. Ричард беше инструктиран и направи същото, отмествайки настрани меча си, за да не му пречи.
Двамата заедно запяха. „Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“
Изпяха го само веднъж, след което зачакаха, Ричард леко трепереше. Спомни си, че не трябва никога да се приближава до Господаря Рал, че трябва да стои надалеч от него, но не можеше да си спомни кой му беше казал това, знаеше само, че това е важно. Трябваше да се концентрира върху плитката на Дена, за да овладее гнева, напиращ при спомена за онова, което той й беше причинил.
— Станете, деца мои.
Ричард се изправи, заставайки плътно до Господарката Дена, докато дълбоките очи го обследваха. Това, че лицето на Господаря изглеждаше нежно, интелигентно, приятно, не успокои разяждащите Ричард страхове и мислите, кипящи под повърхността на съзнанието му. Сините очи се плъзнаха към Дена.
— Изглеждаш изненадващо добре тази сутрин, кученцето ми.
— Господарката Дена поема болката толкова добре, колкото и я създава, Господарю Рал — чу се да казва Ричард.
Сините очи отново се спряха на него. Спокойствието, покоят, който беше изписан на лицето на Рал, го накараха да потръпне.
— Кученцето ми ме информира, че ти създаваш само проблеми. Радвам се да видя, че не ме е излъгала. Но не се радвам, че е вярно — той небрежно сключи ръце. — Е, както и да е. Радвам се най-после да се срещнем, Ричард Сайфър.
Дена забоде Агиел в гърба му с остро движение, за да му напомни какво трябваше да каже.
— За мен е чест да бъда тук, Господарю Рал. Живея, за да ви служа. Вашето присъствие ме смирява.
Рал леко изви устни в усмивка.
— Да, сигурен съм, че е така — той се вгледа в лицето на Ричард цял един неприятно дълъг момент. — Имам няколко въпроса. Ти ще ми отговориш.
Ричард усети как леко потреперва.
— Да, Господарю Рал.
— На колене — тихо каза той.
Ричард падна на колене, подпомаган от Агиел върху рамото. Дена застана зад него и постави двата си крака около него. Притисна раменете му между бедрата си, упражнявайки натиск върху тях, като в същото време сграбчи косата му между пръстите си. Дръпна главата му леко назад, карайки го да погледне в сините очи на Господаря Рал. Ричард преглътна с ужас.
Мрачният Рал го погледна безстрастно.
— Виждал си преди Книгата на преброените сенки?
Нещо властно в дъното на съзнанието подсказа на Ричард, че не бива да отговаря. След като не каза нищо, Дена стисна още по-силно косата му и притисна Агиел в основата на скалпа му.
Главата му най-неочаквано се взриви от болка. Единствено хватката на Дена го държеше изправен. Сякаш цялата болка, изпитана досега по време на обучението, беше компресирана в това нейно докосване. Ричард не можеше да помръдне, не можеше да си поеме дъх, нито дори да изкрещи. Беше нещо отвъд болката; шокът му отне всичко, в изпразнената му същност се настани всепоглъщащият агонизиращ гърч от огън и лед. Тя отлепи Агиел. Ричард не знаеше къде се намира, кой е, кой го държи, знаеше само, че го боли повече от всеки друг път в живота му, че пред него стои човек, облечен в бяла роба.
Сините очи се сведоха надолу към него.
— Виждал си преди Книгата на преброените сенки?
— Да — чу се да казва той.
— Къде е тя сега?
Ричард се поколеба. Не знаеше какво да отговори; не знаеше какво иска от него гласът. Болката отново избухна в главата му. Когато спря, усети сълзи да се стичат по бузите му.
— Къде е тя сега? — повтори гласът.
— Моля ви, не ми причинявайте повече болка — проплака той. — Не разбирам въпроса ви.
— Какво има тук за неразбиране? Просто ми кажи къде е книгата сега.
— Книгата или знанието на книгата? — страхливо попита Ричард.
Сините очи помръкнаха.
— Книгата.
— Изгорих я. Преди години.
Ричард си помисли, че очите ще го разкъсат на парчета.
— А къде е знанието?
Ричард се поколеба твърде дълго. Когато отново дойде в съзнание, Дена повдигна главата му, за да погледне отново в сините очи. Никога в живота си Ричард не се бе чувствал толкова самотен, толкова безпомощен, толкова уплашен.
— Къде е знанието, което беше в книгата?
— В главата ми. Преди да изгоря книгата, научих думите, знанието.
Мъжът стоеше и го гледаше втренчено, без да помръдне. Ричард тихичко плачеше.
— Кажи думите от книгата.
Ричард за нищо на света не искаше още едно подобно докосване с Агиел в тила си. Само при мисълта за това потръпна от болка. Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, може да се провери единствено с употребата на Изповедник…