Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Как се чувствате, Господарке Дена? — прошепна той.
Тя се извърна на една страна с широко отворени очи.
— Болката я няма! Как го направи? Как накара болката да си отиде?
Ричард доволно се усмихна.
— Научих го от един стар приятел на име… — той се намръщи. — Не мога да си спомня името му. Но ми е стар приятел и ме научи. Толкова се радвам, Господарке Дена. Не обичам, когато ви боли.
Тя нежно докосна с пръсти лицето му.
— Ти си рядко срещан човек, Ричард Сайфър. Никога досега не съм имала другар като теб. Мътните ме взели, никога досега не съм срещала някой като теб. Убих този, който ми причиняваше онова, което аз сега причинявам на теб, а наместо това ти ми помагаш.
— Всички ние можем да бъдем само онова, което сме, нито повече, нито по-малко, Господарке Дена — той сведе поглед към ръцете си. — Не ми харесва онова, което Господарят Рал е направил с вас.
— Ти не разбираш какво е да си Морещица, любов моя. Ние сме подбирани внимателно още като малки момичета. Избираните за Морещици са най-нежните, с най-крехки сърца, които могат да бъдат намерени. Казват, че най-голямата жестокост извира от най-нежното сърце. Претърсват цяла Д’Хара и всяка година избират не повече от шест-седем момичета. Морещицата бива прекършвана на три пъти.
Ричард ококори очи.
— На три пъти? — прошепна той.
Дена кимна.
— Първия път става по начина, по който аз прекърших теб, за да бъде прекършен духът ни.
Втория път, за да се прекърши чувството ни за съпричастност. За да стане това, сме заставени да гледаме как учителят ни прекършва собствената ни майка и я прави свое кученце. Гледаме го как й причинява болка, докато тя издъхне. Третият път е, за да се прекърши у нас страхът да причиняваш болка на друг човек, да ни накара да изпитваме удоволствие от това да причиняваме другиму болка. За да стане това, трябва да прекършим собствения си баща под ръководството на учителя си, да го превърнем в свое кученце и да продължим да му причиняваме болка, докато той умре.
По бузите на Ричард потекоха сълзи.
— Правят всичко това с вас?
— Онова, което направих с теб, за да те прекърша, е нищо в сравнение с онова, което трябва да бъде направено с нас, за да ни прекършат втория и третия път. С колкото по-крехко сърце е момичето, толкова по-добра Морещица става, но е по-трудно да я прекършиш втория и третия път. Господарят Рал ме възприема като специален случай, защото им отне доста време, за да ме прекършат втория път. Майка ми живя дълго, за да се опита да запази в мен надеждата, но това само влоши нещата. И за двете ни. При третото прекършване се провалиха, отказаха се и щяха да ме убият, но Господарят Рал каза, че ако аз бъда прекършена, ще стане нещо различно и затова сам се зае с обучението ми. Именно той ме прекърши третия път. В деня, когато убих баща си, той ме вкара в леглото си като награда. Неговата награда ме остави безплодна.
Ричард едва можеше да говори с буцата, заседнала в гърлото му. С треперещи пръсти той махна кичур коса от лицето й.
— Не искам никой да ви причинява болка. Никога повече, Господарке Дена.
— Това е чест — прошепна през сълзи Дена, — Господарят Рал да отдели време, за да накаже такова нищожество като мен със собствения ми Агиел.
Ричард остана безмълвен.
— Надявам се утре да ме убие, за да нямам възможност да науча и други неща, от които боли толкова много, Господарке Дена.
Пълните й със сълзи очи проблясваха на светлината от лампата.
— Причиних ти болка, която не съм причинявала никому другиму, и въпреки това ти си първият човек, откакто бях избрана, който е направил нещо, за да облекчи болката ми. — Тя седна на леглото и взе тенекиената купа. — Има още малко. Позволи ми да те намажа там, където Констанс направи онова, което й бях забранила.
Дена намаза раните по раменете му с аумовия крем, след това намаза и корема му, и гърдите, продължавайки нагоре към врата. Очите им се срещнаха. Ръката й спря. В стаята настъпи мъртвешка тишина. Дена се наведе напред и нежно го целуна. Постави намазаната си с крем ръка на тила му и отново го целуна.
Отпусна се по гръб на леглото, държейки ръката му на корема си.
— Ела при мен, любов моя. Толкова те желая точно сега.
Той кимна и протегна ръка към Агиел, който стоеше на масата. Дена докосна китката му.
— Тази нощ те желая без Агиел. Моля те! Научи ме как е без болка!
Тя постави ръка на тила му и леко го дръпна върху себе си.
Четиридесет и трета глава
На следващата сутрин Дена не проведе обучение, а вместо това го изведе на разходка. Господарят Рал беше пожелал да го види след второто отдаване. Когато то приключи и те тъкмо тръгваха, Констанс ги пресрещна.