Златната клонка

Главният обред на годината при индианците крийк (Северна Америка) е бъск, т.е. празникът на първите плодове. Той се чествува през юли или август, когато царевицата е узряла, и с него се ознаменува краят на старата и началото на новата година. Преди това никой от индианците не посяга да яде или дори да пипне нещо от новата реколта. Всеки град има свой собствен бъск, но се случва по няколко града да се обединят и да устроят общ празник. За празника хората се снабдяват с нови дрехи, с нови домашни съдове и покъщнина, събират старите си дрехи и боклуци и заедно с всичкото останало им зърно и стари хранителни запаси ги хвърлят на общ куп и ги изгарят. Преди церемонията изгасят всички огньове в селото и измитат пепелта от тях. Но най-вече изкопават и разчистват огнището или олтара на храма и изнасят пепелта. Тогава главният жрец слага на дъното на огнището корени от лиартис, зелени тютюневи листа и нови плодове н казва да ги покрият с бяла глина и да ги полеят с чиста вода. Над олтара сплитат навес от зелени клонки на млади дървета. Междувременно жените са почистили къщите си, подновили са старите огнища и са почистили всички съдове за готвене, за да могат да приемат новия огън и новите плодове. Свещеният, т.е. градският площад е изметен внимателно, да няма и най-мъничка троха от предишни угощения „от страх да не замърсят дароприношението на първите плодове“. Освен това, преди да залезе слънцето, от храма изнасят всички съдове, в които са държали или са използували по някакъв начин за храна през изтеклата година. След това глашатай призовава всички мъже, за които се знае, че не са нарушили през годината закона за дароприношението на първите плодове и на брака, да дойдат на свещения площад и да застават на церемониален пост. Но с изключение на шест старици на жените, децата и всички, които не са се издигнали до положението на бойци, е забранено да идват на площада. Освен това по краищата му поставят постове, които не допускат хората, смятани за нечисти, както и животни. Започва строг пост, който трае две нощи и един ден и набожните пият горчивата отвара от корените на лиартис, „за да повръщат и да пречистят грешните си тела“. За да могат и останалите извън площада да се пречистят, един старец слага известно количество зелен тютюн някъде в края на площада, оттам го взема стара жена и го разпределя между хората, които го дъвчат и поглъщат, „за да бичуват душите си“. По време на общия пост на жените, децата и мъжете в тежко състояние се разрешава да ядат, но не преди пладне. На сутринта след поста жените донасят от старата храна. Провизиите се нареждат пред изгладнялото множество, но до пладне от тях не бива да остане и следа. Когато слънцето започне да залязва, глашатай призовава всички да останат по къщите, да не постъпват зле и да се погрижат да угасят и почистят всякакви следи от стария огън. Настъпва пълна тишина. Тогава върховният жрец започва да трие две парчета дърво, за да получи новия огън и го разпалва на олтара под зеления навес. Смята се, че този огън носи изкупление за всички престъпления с изключение на убийство. След това донасят кошница с нови плодове, върховният жрец взема по малко от всеки вид плод, намазва го с меча мас и го предлага заедно с малко месо „на щедрия свещен дух на огъня, като дароприношение на първия плод и като годишно дароприношение“. Освен това той освещава свещените средства за предизвикване на повръщане (отвара от корени на лиартис и касина, или т.нар. „черно питие“), като излива по малко от тях в огъня. В този момент хората, останали навън от свещения площад, приближават, без да навлизат в него, и върховният жрец произнася реч, като ги призовава да спазват старите ритуали и обичаи и съобщава, че новият свещен огън е пречистил всички грехове от миналата година и настойчиво предупреждава жените, ако някоя ат тях не е загасила стария огън или по някакъв начин е оставила някаква нечистота, веднага да си отиде, „иначе свещеният огън ще унищожи нея и народа“. Изнасят от новия огън извън свещения площад, жените го отнасят с радост в къщи и го слагат на почистените си огнища.