Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Свещеникът се обърна към нея.

— В моя орден не се занимаваме с подобни неща. Ще ви трябва свещеник от ордена на Сунг, или някой ишапец, но по-силничък.

Джеймс въздъхна, повика отново стражника и му нареди:

— Тичай в храма на Ишап и кажи на върховния жрец, че ще ни е нужен за прогонването на демон. Бягай веднага. Кажи, че изпълняваш заповед на принца.

— Слушам, скуайър — козирува мъжът, обърна се и изчезна.

— Съжалявам, че ви събудих — обърна се Джеймс към отец Белсон.

— О, не бих пропуснал тази гледка за нищо на света — отвърна отецът, без да сваля очи от чудовището.

— Хубаво — кимна доволно Джеймс. — В такъв случай ще ви моля да го държите под око, а аз ще ида да разпитам един пленник.

Джеймс се качи на горния етаж. Пит седеше на един стол, охраняван от другия стражник.

— Да се върнем към темата, която обсъждахме, преди да бъдем прекъснати… — подхвана Джеймс.

Пит беше пребледнял от страх.

— Скуайър, веднага ще ви кажа, че не знам нищичко. Тия типове дойдоха и ме затрупаха със злато, като ми поръчаха да си затварям очите. Какво да правя? Обръщах глава на другата страна всеки път, когато искаха да използват коридора към каналите. Нали знаете как е?

Джеймс кимна. Знаеше много добре „как е“.

— Отведете го в двореца да го затворят в тъмницата. После ще решим какво да правим с него.

Един стражник сграбчи кръчмаря за яката и го дръпна.

— Хайде, приятелче. Път ни чака.

Измина почти час преди да се появи ишапецът — сивокос свещеник, явно с доста висок ранг, придружаван от двама въоръжени монаси. Щом Джеймс ги запозна с обстановката, свещеникът се съгласи да помогне.

Спуснаха се в подземието и ишапският жрец се обърна към отец Белсон.

— Отче, вече можете да си тръгвате.

— Както желаете — отвърна Белсон с лек поклон.

— Тръгвате ли си, наистина? — попита го Джеймс, докато отецът минаваше покрай него.

— Щом не съм желан тук…

Джеймс поклати учудено глава. Във взаимоотношенията между отделните храмове и ордени имаше много неща, които му бяха непонятни. Съперничество или интриги — въпроси, чиито отговори тепърва му предстоеше да узнае и да използва в бъдещата си дейност.

— Как започна всичко това? — попита новодошлият жрец.

— С ето този човек. — Джеймс посочи мъртвия магьосник. — Той е повикал чудовището.

Свещеникът огледа помещението и промърмори:

— Жалко, че е мъртъв. С негова помощ щеше да е по-лесно да върнем демона в света, от който е дошъл.

— Да, но преди това той сигурно щеше да го прати срещу нас — намеси се Яжара.

Свещеникът я изгледа продължително, но не отговори. Вместо това се обърна към Джеймс.

— Така да бъде. Време е да почваме.

Монасите застанаха от двете му страни и подхванаха тих напев. Почти веднага Джеймс почувства мразовит полъх във въздуха и чу гласа на свещеника да се издига над останалите. Думите бяха на непознат език.

Демонът наблюдаваше всичко това безпомощно иззад невидимата преграда. От време на време биволското му лице се сбръчкваше от гняв и той започваше да реве яростно… но скоро всичко приключи. Джеймс се ококори от изненада — в един миг чудовището си стоеше там, а в следващия вече го нямаше и единственото доказателство за изчезването му бе леко разместване на въздуха в помещението и приглушен звук, като от захлопната врата.