Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Ето как е описана церемонията с освещаването на ямса от новата реколта в Онича, на брега на р. Нигер. „Всеки главатар изважда по шест глави ямс, отсича млади палмови клони и ги поставя пред портите си, изпича три от шестте ямсови глави и изважда по малко кола, орехи и риба. След като ямсът се изпече, «либия», т.е. местният знахар, го взема, стрива го като грис и го разделя на части; после взема едната част и я поставя на устните на онзи, който ще яде новия ямс. Той духа парата от горещия ямс, сетне набутва всичко с пръст в устата си и произнася думите: «Благодаря на бога, че ми даде да ям от новия ямс», а после започва да го дъвче с апетит заедно с рибата.“
Когато наесен просото на нандите от Британска Източна Африка узрее, всяка жена, която обработва нива, отива на нея с дъщерите си и всички отскубват по малко зряло просо. След това всяка от жените закачва по едно зърно на огърлицата си, сдъвква друго, а после го разтрива на челото, шията и гърдите си. Те не дават никакви признаци на радост; изпълнени с печал, те ожънват кошница ново просо, отнасят го в къщи и го слагат на тавана да изсъхне. Тъй като таванът е изплетен от ракита, голяма част от зърното пада през дупките в огъня и започва да пука. Хората не правят опит да попречат на това разпиляване, защото смятат пукането на зърното в огъня знак, че го ядат душите на мъртвите. Няколко дни по-късно правят каша от новото зърно и я поднасят с мляко на вечеря. Всеки член от семейството взема от кашата и я размазва по стените и покрива на колибата, освен това слагат по малко в уста п излезли навън, го изплюват на изток. После главата на семейството взема малко зърно в ръка и се моли на бога за здраве, за сили и за мляко и всички присъствуващи повтарят след него думите на молитвата.
У кафрите от Натал и Зулуленд никой не може да яде от новите плодове, докато не мине празникът, който бележи започването на кафърската година и се пада в края на декември или началото на януари. Всички хора се събират в краала на царя, където се гощават и танцуват. Преди да се разпръснат, се извършва „посвещаването на хората“. В големи казани сваряват различни плодове на земята — жито, царевица и тиква, месото на принесено в жертва животно и муска, и сам царят слага по малко от това ядене в устата на всеки мъж. След като опита от осветените плодове, мъжът е осветен за цялата година и може веднага да започне да прибира реколтата от нивите си. Според поверието, който хапне от новите плодове преди празника, ще умре; а ако го видят, го убиват или най-малкото му изземват всичкия добитък. Святостта на новите плодове изпъква ясно от правилото, че трябва да се варят в специално гърне, което се използува само с такава цел и на нов огън, запален от магьосника с търкане на две пръчки, наречени „мъж и жена“.
Правило у бечуаните е да се пречистят преди да хапнат от новата реколта. Пречистването се извършва в началото на новата година, през един януарски ден, определен от вожда. Той започва в главния краал на племето, където се събират всички пълнолетни мъже. Всеки от тях взема в ръката си листа от кратунка, наречена от туземците „лероце“ (описват я като нещо средно между тиква и тиквичка), смачква листата и намазва с потеклия сок палците на краката си и пъпа; много хора намазват всички стави на тялото си, но по-добре осведомените твърдят, че това било грубо отклонение от древния обичай. След церемонията в главния краал се разотиват — всеки в своя собствен краал, където събират всички членове на семейството си — мъже, жени и деца, и ги намазват със сока от „лероце“. Някои счукват листата с мляко в голям дървен съд и дават приготвеното на кучетата да го излочат. След това натриват с листа от „лероце“ чиниите за каша на всеки член от семейството. Едва след като приключи това пречистване, хората са свободни да ядат от новата реколта.
Индианците бороро от Бразилия смятат, че ако ядат от новата царевица преди да е благословена от шамана, ще ги сполети сигурна смърт. Церемонията на благославянето е следната. Полуузрелият кочан се измива и се слага пред шамана, който пее и играе в продължение на няколко часа и през цялото време пуши, докато изпадне в състояние на пълен екстаз, когато цял разтреперан захапва кочана и от време на време издава писъци. Подобна церемония се извършва всеки път, когато убият голямо животно или хванат голяма риба. Бороро са твърдо убедени, че ако някой докосне царевица или месо, преди да завърши церемонията с осветяването, ще загинат той и цялото му племе.