Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя му даде спечелените два часа, но не с обичайното усърдие, въпреки това достатъчно, за да го накара да заплаче от болка. След обучението му каза, че гърбът все още я боли, и отново спа на пода, заповядвайки му да легне в леглото й.
Следващите няколко дни преминаха към обичайния график, обучението не беше толкова продължително и мъчително както в началото, освен когато идваше Констанс. Дена я наблюдаваше внимателно, направлявайки я повече от преди. На Констанс това не й харесваше и понякога хвърляше на Дена гневни погледи. Когато Констанс беше по-груба, отколкото Дена позволяваше, на следващия сеанс тя не биваше поканена.
Благодарение на по-лекото обучение, главата му започна да се прояснява, започна да си спомня някои неща, неща от миналото си. На няколко пъти, когато Дена я болеше гърбът, правеха дълги разходки, разглеждайки различни, впечатляващо красиви места.
Веднъж, след едно следобедно отдаване, Констанс я попита дали може да дойде за обучението. Дена се усмихна и каза да. Констанс я помоли тя да проведе сеанса и получи позволение. Беше по-груба от обикновено и причини на Ричард продължителни болки, по бузите му потекоха ручеи от сълзи. Ричард се надяваше Дена да прекъсне това, тъй като вече беше на ръба на издръжливостта си. Щом Дена стана от стола си, в стаята влезе един мъж.
— Господарке Дена, Господарят Рал ви вика.
— Кога?
— Веднага.
Дена въздъхна.
— Констанс, ще довършиш ли сеанса?
Констанс се вгледа в очите на Ричард и се усмихна.
— Ами, разбира се, Дена.
Ричард изпадна в ужас, но не посмя да каже нищо.
— Времето му почти изтече, когато свършиш, просто го заведи в покоите ми и го остави там. Сигурна съм, че няма да се забавя.
— С удоволствие, Дена. Можеш да разчиташ на мен.
Дена тръгна да излиза. Констанс му се ухили злобно с приближено до неговото лице. Сграбчи го за колана и го откопча. Ричард едва дишаше.
— Констанс — върна се в стаята Дена. — Не искам да правиш това.
Констанс попадна натясно.
— В твое отсъствие аз ще се грижа за него и ще правя каквото си искам.
Дена се върна и приближи лицето си до нейното.
— Той е моят другар и аз ти казвам, че не искам да правиш това. Освен това не желая да поставяш Агиел в ухото му.
— Ще направя каквото…
— Няма. — Дена стисна зъби и сведе поглед към по-ниската жена. — Аз съм тази, която пое наказанието върху себе си, когато убихме Растин. Аз. Не ти и аз. Само аз. Никога досега не съм го правила на въпрос, но сега ти го припомням. Знаеш какво направиха с мен, а аз не им казах, че и ти си имала участие в това. Той е моят другар, а аз съм неговата Морещица. Не ти. Аз. Ще се съобразяваш с желанията ми или помежду ни ще се появи проблем.
— Добре, Дена — изфуча Констанс. — Добре. Ще се съобразявам с желанията ти.
Дена все още не сваляше гневния си поглед от нея.
— Гледай да го направиш, сестро Констанс.
Констанс привърши обучението, влагайки всичко от себе си, макар да държеше Агиел предимно там, където искаше Дена. Ричард знаеше, че обучението просрочва полагащото му се време. Когато го заведе обратно в покоите на Дена, тя цял час му удряше плесници, след което закачи веригата му за долната табла на леглото и му каза да стои прав, докато Дена се върне.
Констанс доближи лицето си до неговото колкото можеше повече, като се има предвид височината й, и го стисна между краката си.
— Пази си го добре — озъби му се тя. — Не ти остава още дълго време да го имаш. Имам причини да мисля, че Господарят Рал скоро ще те пренасочи към мен, а когато това стане, ще ти поразбъркам анатомията. — Лицето й цъфна в злобна усмивка. — И хич не си мисли, че ще ти достави удоволствие.
Гневът му избухна, предизвиквайки болката на магията. Тя го повали на колене. Напускайки стаята, Констанс се изсмя. Той успя да овладее гнева си, но докато стоеше прав, болката не утихна.
През прозореца нахлуваше топла слънчева светлина. Той се надяваше Дена скоро да се върне. Слънцето залезе. Времето за вечеря дойде и отмина. Дена все още не се връщаше. Ричард започна да се притеснява. Имаше предчувствие, че нещо не е наред. Чу камбаната за вечерно отдаване, но нямаше как да се отзове, тъй като беше вързан за леглото. Запита се дали трябва да коленичи където е, но установи, че няма как да го направи; беше му заповядано да стои прав. Помисли си, че въпреки всичко трябва да започне да пее отдаването, но реши, че тук никой няма да го чуе, така че нямаше да има значение.
Отвън прозореца отдавна се беше стъмнило, но за щастие лампите бяха запалени и поне не се наложи да стои прав в тъмнината. Двете камбани отбелязаха края на вечерното отдаване. Дена още я нямаше. Времето му за обучение дойде и си отиде. Дена още я нямаше. Ричард изпадна в ужас.