Шогун

— Съгласен съм. Но без екипаж не мога да изляза в открито море.

— Той ви пита, дали е възможно да обучите самураи и наши моряци да станат добри артилеристи и мореплаватели?

— Мога, и то лесно, но трябва време, може би месеци. Със сигурност ще са подготвени за догодина. Но няма изгледи да са в състояние да тръгнат срещу тазгодишния Черен кораб.

— Торанага-сама казва: „Не възнамерявам да нападам Черния кораб на португалците нито тази, нито следващата година. Те не са ми врагове и аз не воювам с тях.“

— Знам. Но аз пък воювам. Моля да ме извините. Разбира се, сега само обсъждаме въпроса, но за да изляза изобщо в открито море и да бъда в услуга на Торанага-сама, ако такова е неговото желание, ще ми трябва екипаж.

Бяха се разположили в личните покои на Торанага, които гледаха към градината. Крепостта почти не бе засегната от земетресението. Нощта беше влажна и задушна, а кълбетата дим от благовонията, запалени, за да прогонят комарите, се виеха лениво нагоре.

— Господарят желае да знае — продължи Марико — дали сте в състояние да поемете кораба със сегашния ви екипаж, да отплавате за Нагасаки и да наемете необходимите ви моряци.

— Не. Много е опасно. Екипажът ми е толкова малоброен, че португалците съвсем лесно ще могат да ме пленят. По-добре ще е първо да наема хората и да ги докарам в Йедо. А щом събера пълен екипаж, никакъв враг не е в състояние да ме спипа в тези води.

— Той не мисли, че сте в състояние да плените Черния кораб само с деветдесет души екипаж.

— С „Еразъм“ мога да го настигна и да го потопя. Разбира се, Марико-сан, много добре съзнавам, че всичко това са само предположения, но ако получа разрешение да нападна врага си, ще потегля с прилива за Нагасаки веднага щом се сдобия с пълен екипаж. Ако Черният кораб е вече в пристанището, ще вдигна бойния си флаг и ще блокирам изхода. Ще му позволя да приключи търговията си и щом вятърът стане благоприятен за отпътуването му, ще се престоря, че имам нужда от продоволствия, и ще му позволя да се измъкне от пристанището. Ще го спипам на няколко левги в открито море, защото „Еразъм“ е много по-бърз, а останалото оставям на оръдията си. Щом свали флага си, ще прехвърля на него мои хора и ще го докарам в Йедо. Товарът му няма да е по-малко от триста — четиристотин тона злато.

— А защо смятате, че капитанът на Черния кораб няма да му пробие дъното и да го потопи, след като го победите — още преди да се качите на кораба?

— Обикновено… — Блакторн щеше да каже: „Обикновено, ако капитанът е фанатик, екипажът се вдига в такъв момент на бунт, но досега не съм срещал толкова луд човек. В повечето случаи се постига споразумение — обещавате им живота, давате им малък дял от плячката и ги стоварвате в най-близкото пристанище. В дадения случай обаче имам работа с Родригес, така че ми е съвсем ясно как ще постъпи, защото го познавам.“ Но размисли и реши да не им разкрива целия си план. Нека ние варварите се оправяме по варварски, каза си той. — Обикновено победеният кораб се предава, Марико-сан — промени той първоначалните си думи. — Такъв е нашият обичай — един от обичаите ни при водене на морска война, целящ да не се дават излишни човешки жертви.