Шогун

— Торанага-сама казва, че всичкият барут и снаряди са били върнати обратно на кораба ви, Анджин-сан, още тук, в Анджиро, преди да потегли за Йедо. Той пита: колко време ви е необходимо, за да го подготвите за отплаване?

— Зависи от състоянието на кораба, дали са го ремонтирали, дали са поставили нова мачта и така нататък. Знае ли Торанага-сама какво е състоянието му?

— Той казва, че според него състоянието е добро, но не е моряк и не може да е сигурен. Не се е качвал на кораба, откак е бил изтеглен в Йедо — когато е наредил да се погрижат за него. Но ако предположим, че е годен за плаване, колко време ще е необходимо, за да го подготвите за война?

За миг сърцето на Блакторн спря да бие.

— С кого ще трябва да воювам, Марико-сан?

— Той от своя страна ви пита с кого бихте искали да воювате.

— С тазгодишния Черен кораб — незабавно отвърна Блакторн, като взе за секунда решението и се замоли отчаяно да е налучкал най-подходящия момент да представи на Торанага плана си, който плетеше тайно през последните няколко дни. Разчиташе на това, че след като бе спасил живота на Торанага същата тази сутрин, би трябвало отсега нататък да се ползува със специални привилегии, благодарение на които да превъзмогва всякакви спънки.

Марико се изненада.

— Какво?

— С Черния кораб. Кажете на Торанага-сама, че от него ми трябва да получа единствено позволително за каперство. Останалото да предостави на мен. С кораба и малко помощ… Товара ще делим наполовина — и коприната, и скъпоценностите.

Тя се засмя. Но не и Торанага.

— Моят… моят господар казва, че това би бил непростим враждебен акт към дружеска страна. Португалците са от голямо значение за Япония.

— Така е — засега. Но според мен те са колкото мои, толкова и негови врагове и ние, англичаните, можем да ви служим по-добре от тях, независимо по какъв начин. При това по-евтино.

— Той казва — може би. Но не вярва, че Китай ще пожелае да търгува с вас. Нито англичаните, нито холандците са силни в Азия, а ние имаме голяма нужда от коприна, и то от непрекъснати доставки.

— Прав е, разбира се. Но след година — две нещата ще се променят и тогава ще получи доказателства. Затова правя още едно предложение. Аз съм, така или иначе, в лоши отношения с португалците. От трите мили нататък водите са международни. Ако имам позволителното си за каперство, мога законно да взема кораба като плячка, да го откарам в което пристанище си искам и да го продам заедно с товара. Няма да е трудно, ако имам моя „Еразъм“ и екипажа си. След няколко седмици или месеца ще докарам Черния кораб и товара му в Йедо. Мога да го продам там, а половината от стойността му ще е за Торанага-сама — като пристанищна такса.

— Той казва, че не го засяга какво вършите вие и враговете ви в открито море. Морето е на всички. Но тази земя е наша, тук важат нашите закони и те не могат да се нарушават.