Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Исоги! Бързайте!
Те придружиха Блакторн до банята, построена в малка кленова горичка. До нея водеше чиста лъкатушеща пътечка. Обикновено тези пътечки бяха покрити. Помещението беше много по-луксозно от собствената му баня. Едната стена беше силно напукана, но селяните вече я доизмазваха. Покривът беше здрав, само тук-таме липсваха керемиди и през тях се процеждаше дъждът, но това не беше от съществено значение.
Блакторн се съблече и се отпусна върху миниатюрната скамейка. Веднага го насапунисаха и измиха, а дъждът си капеше отгоре. Чист, той влезе във вътрешното помещение и се потопи в изпускащата пара вана. И всичките му грижи изчезнаха заедно с парата.
Фуджико ще се оправи. Аз съм голям късметлия — истински късмет беше, че се оказах до Торанага и успях да го измъкна. Също и Марико. Добре, че и той беше там да ни изтегли.
Вълшебните пръсти на Суво го накараха както винаги да се почувствува като нов. По-късно масажистът превърза раните му, той си сложи чиста набедрена превръзка, чисто кимоно и чорапи таби, оставени специално за него, и излезе. Дъждът беше престанал.
В единия ъгъл на градината беше построен временен навес над издигнатата дъсчена платформа, застлана с чисти рогозки. Имаше дори ваза с красиво наредени цветя и клонки. Там го очакваха Оми и беззъба старица със злобно лице.
— Моля ви, Анджин-сан, заповядайте, седнете — покани го Оми.
— Благодаря, благодаря и за дрехите — отговори той на японски, макар и с леко запъване.
— Моля ви, няма защо да ми благодарите. Чай ли предпочитате или саке?
— Чай — отвърна Блакторн, като реши да запази главата си ясна за срещата с Торанага. — Благодаря.
— Това е майка ми — официално представи Оми старата жена с нескрито обожание в гласа.
Блакторн се поклони. Старицата се усмихна превзето и всмука учтиво въздух.
— Чест е за мен, Анджин-сан — каза тя.
— Честта е моя — автоматично повтори Блакторн официалната учтива фраза, на която го бе научила Марико.
— Много съжаляваме, Анджин-сан, че къщата ви така пострада.
— Шигата га най, нее? Карма, нее?
— Да, карма. — Старицата отклони поглед и се озъби злобно. — Побързайте! Анджин-сан иска чая си горещ!
Момичето, което придружаваше прислужницата, появила се с таблата чай в ръце, накара дъха на Блакторн да секне. После си я спомни. Беше я видял с Оми онзи далечен ден, когато прекосяваше селото на път за галерата.
— Това е съпругата ми — лаконично я представи Оми.
— Имам честта — каза Блакторн, когато тя зае мястото си, коленичи и се поклони.
— Моля да простите непохватността й — обади се майката на Оми. — Достатъчно ли е топъл чаят?
— Благодаря, чудесен е.
Той не пропусна да забележи, че старата не използува името на момичето, както беше редно. Но това не го изненада, защото вече знаеше от Марико за властвуващата роля на свекървата в японското общество.
— Слава богу, че в Европа не е същото — каза той тогава.
— Свекървата е безпогрешна в края на краищата, Анджин-сан, родителите на момчето избират съпругата, а кой баща ще направи този избор, без да се посъветва преди това със собствената си съпруга? Разбира се, снахата трябва да се подчинява, а синът да изпълнява безпрекословно желанията на родителите си.
— Винаги ли?
— Винаги.
— Ами ако синът все пак не се подчини?
— Това не е възможно. Всеки се подчинява на главата на дома. Най-главното задължение на сина е към родителите му. Синовете получават всичко от майките си — живот, храна, нежност, закрила. Майката цял живот крепи сина си. Така че негов дълг е да изпълнява всяко нейно желание. А снахата трябва само да се подчинява. Това е неин дълг.
— При нас нещата не стоят така.
— Много е трудно да бъдеш добра снаха, много. Единствената надежда, която те крепи, е да доживееш да имаш собствени синове, за да станеш и ти един ден свекърва.
— А вашата свекърва?
— О, тя е мъртва, Анджин-сан. Умряла е преди много години. Аз изобщо не я познавам. Хиромацу-сама е проявил присъщата си мъдрост, като не е взел втора съпруга.