Шогун

Настъпи дълго мълчание.

— Торанага-сама казва, че това не е Европа и той не е в състояние на война с португалците.

— Разбира се. Още нещо, Марико-сан: Нагасаки не се контролира от Торанага-сама, нали?

— Не, Анджин-сан. Пристанището и земите около него са собственост на Харима-сама.

— Но на практика, доколкото знам, езуитите контролират пристанището и цялата търговия, нали? — Блакторн забеляза колко не и се искаше да преведе тези негови думи и продължи да настъпва неумолимо: — Нали е хонто, Марико-сан? Нали освен това Харима-сама е католик? Както и повечето жители на Кюшу? Не значи ли това, че езуитите до голяма степен контролират целия остров?

— Християнството е религия. А земите са собственост на феодалните владетели, Анджин-сан — каза Марико от свое име.

— Разбрах обаче, че Нагасаки всъщност е португалска територия. Също така ми беше казано, че португалците го потвърждават с държането си. Нали бащата на Харима-сама е продал тези земи на езуитите?

Гласът на Марико се изостри:

— Да, но тайко ги взе обратно. Никой чужденец няма право да притежава японски земи.

— Но тайко е разрешил указите му да не се изпълняват, така че днес там нищо не става без разрешението на езуитите. Нали те контролират корабите и търговията в Нагасаки? Нали те преговарят за всичко, свързано с търговията, вместо вас и действуват като посредници?

— Много добре сте осведомен за Нагасаки, Анджин-сан — натърти тя.

— Може би Торанага-сама трябва да отнеме от враговете си контрола върху пристанището. Или…

— Те са ваши врагове, Анджин-сан, а не наши — хвана се тя най-сетне на въдицата. — Езуитите са…

— Нан джа?

Тя се извърна към Торанага, извини се и му обясни какви реплики са си разменили с Блакторн. Когато млъкна, той и каза нещо със суров тон — очевидно я порица. „Хай“, повтори тя няколко пъти и смирено се поклони.

По-рано Блакторн щеше да се извини, задето я бе хванал натясно, но сега и през ум не му мина. Тъй като бе постигнал целта си, само се засмя:

— Хай, кавайи Цукуко-сама! Да, прекрасна преводачко.

Марико се усмихна накриво, ядосана, задето бе позволила да я хванат в клопка. Умът и се бе раздвоил между чувството и за дълг към феодалния й господар и това към религиозните й наставници.

— Йой, Анджин-сан — обади се Торанага, отново любезен.

— Марико-сан кавайи досу йори. Цуку-сан анамсу ка нори масен, нее? Марико-сан е много по-хубава от стария Цуку-сан, пък и по-добре мирише, не мислите ли?

Торанага се засмя.

— Хай.

Марико се изчерви, наля чай по чашите и го погледна по-доброжелателно. После заговори Торанага, вече напълно сериозно.

— Господарят пита защо задавате толкова много въпроси и защо се интересувате от Харима-сама и Нагасаки.