Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— А първата му жена?
— Тачибана-сама ли? И този му брак е бил политически. Торанага-сама бил осемнадесетгодишен тогава, а тя — петнадесетгодишна. Но когато пораснала, станала направо ужасна. Преди двадесет години Торанага я умъртви, защото откри, че тайно е крояла заговор да убие законния им господар — диктатора Города, когото ненавиждала. Баща ми често ми е казвал какъв късмет са имали всички те, че изобщо са си запазили главите — и той, и Торанага, и Накамура, и всички генерали, защото Города беше безмилостен, без капка жал и безкрайно подозрителен, при това най-вече към близките и приближените си. Тази жена е можела да ги погуби до един, без да са имали някаква вина. Заради този заговор единственият и син Нобунага трябваше да бъде също умъртвен, Анджин-сан. Помислете си колко е тъжно и ужасно това — беше любимият син на Торанага и негов официален наследник. Колко беше смел! Заслужено стана генерал и беше безкрайно верен на господаря си. Нямаше никаква вина, но заради нея и той бе злепоставен. Нямаше и деветнадесет години, когато Торанага му заповяда да извърши сепуку.
— Торанага е убил собствения си син и жена?
— Да, нареди им да се самоубият, но нямаше друг избор, Анджин-сан. Ако не го беше направил, Города с право щеше да помисли, че и той е замесен в кроежите, и щеше незабавно да му заповяда да си разпори корема. Да, Торанага има голям късмет, че избягна яростта на Города, и много мъдро постъпи, като й нареди веднага да си направи сепуку. След смъртта й нейната снаха и всички наложници на Торанага не бяха на себе си от радост. Синът и бил принуден от нея да отпрати най-позорно първата си жена при родителите и заради някакво мнимо провинение — и то след като му родила две деца. Момичето, естествено, извършило сепуку… Споменавала ли съм, Анджин-сан, че дамите вършат сепуку, като си прерязват гърлата, а не стомасите като мъжете? Но тя била доволна, че умира, защото се отървала от един живот, изпълнен само със сълзи, а втората му жена също се молеше да умре, защото животът и бе превърнат в истински ад от свекърва и…
Като наблюдаваше сега свекървата на Мидори — как чаят се стича по брадичката й, — Блакторн си мислеше, че тази стара драка държи в ръцете си живота и смъртта, развода или позора на това приказно създание при условие, че съпругът й — свекърът, главата на семейството, е съгласен. А каквото и да решат родителите, Оми безпрекословно ще им се подчини. Колко е ужасно всичко това, помисли си той.
Мидори беше съвсем младичка, грациозна, с овално личице и разкошна коса за разлика от свекърва си. Беше по-хубава от Марико, но без нейния вътрешен огън и сила, гъвкава като тръстика и крехка като паяжина.
— Къде остана храната? Анджин-сан сигурно е гладен! — заяде се отново дъртата.
— Много се извинявам — незабавно отвърна Мидори. — Донеси веднага храната! — нареди тя на прислужницата. — Бързай! Много се извинявам, Анджин-сан.
— Моля ви, не се извинявайте — каза и той и веднага осъзна, че сгреши. Добрите обноски изискваха да забелязва само свекървата, особено ако е с лошо реноме. — Много се извинявам, но не съм гладен. Вечеря днес трябва с Торанага-сама.
— А со десу! Чухме, че сте му спасили живота. Държим да ви кажем колко сме ви признателни ние, неговите васали — поклони се старата.
— Това дълг. Аз направих нищо.
— Много сте направили, Анджин-сан. Оми-сан и Ябу-сан много високо ценят постъпката ви, както и всички ние.
Блакторн забеляза погледа, който тя хвърли на сина си. Де да можех да проникна в мислите ти, дърта вещице. Дали не си също тъй зла като онази другата — Тачибана?
— Майко, много съм щастлив да имам Анджин-сан за приятел — обади се Оми.
— Всички сме щастливи — додаде тя.
— Аз съм най-щастлив от всички — отговори в същия дух Блакторн. — Аз щастлив има приятели като семейство на Касиги Оми-сан.
Ама че лъжем всички, мислеше той. Само че не знам вие защо лъжете. Моите лъжи са продиктувани от нуждата за самозащита и защото такъв е обичаят. Но не съм забравил… Един момент. Я си помисли, не беше ли това просто карма? Нямаше ли и ти да постъпиш като него? Пък и колко отдавна беше всичко — в предишния ми живот. Сега вече е изгубило смисъла си.
Нагоре по възвишението се чу конски тропот. След малко се зададе група самураи начело с Нага, който слезе и закрачи по градинската пътечка. Всички селяни спряха работата си и се хвърлиха на колене. Той им махна с ръка да продължат.
— Много се извинявам, че нарушавам спокойствието ви, Оми-сан, но съм изпратен от Торанага-сама.