Шогун

— Да, господарю, благодаря, защото ме слушали. Благодаря за ваши думи. Да, аз опитам много търпелив и безупречен.

— Благодаря, Анджин-сан. — Докато Блакторн се кланяше и излизаше след Нага, Торанага не откъсваше поглед от него. Щом останаха насаме с Марико, веднага я попита: — Е, какво мислите?

— Две неща, господарю. Първо, омразата му към езуитите не знае граници и е дори по-голяма от омразата му към португалците, така че можете да го използувате срещу кои да е от тях, ако имате нужда. Знаем, че е храбър, така че ще успее във всяка морска атака. Второ, целта му все пак си остават парите. От всичко, което чух, си вадя заключението, че единственото средство, с което варварите постигат истинска власт, са парите. Те си купуват земите и общественото положение — дори кралицата им е търговка и „продава“ земи на своите даймио, а сигурно и купува кораби и земи. Не са кой знае колко по-различни от нас, господарю, освен в това отношение. А също така не разбират какво е власт и че войната е живот, а животът — смърт.

— Дали езуитите са ми врагове?

— Не мисля.

— А португалците?

— Според мен ги интересува повече печалбата, земята и разпространяването на божието слово.

— А християните врагове ли са ми?

— Не, господарю. Макар че някои от враговете ви може да са християни — католици и протестанти.

— А, значи смятате, че Анджин-сан ми е враг?

— Не, господарю, не. Според мен той ви почита дълбоко и след време ще ви стане истински васал.

— А какво ще кажете за нашите християни? Кои от тях са ми врагове?

— Харима, Кияма, Оноши и всички самураи, които се обръщат срещу вас.

Торанага се засмя.

— Да, но дали са във властта на свещениците, както намеква Анджин-сан?

— Не вярвам.

— Ще тръгнат ли тези тримата срещу мен?

— Не знам, господарю. В миналото бяха ту добре, ту зле настроени към вас. Но присъединят ли се към Ишидо, ще стане много лошо.

— Така е. Вие сте ценен съветник. Трудно ви е като католичка да бъдете приятелка с един враг и да изслушвате неговите идеи.

— Така е. Но честно казано, той беше прав. Аз не изпълнявах заповедите ви. Бях се поставила между неговите мисли и вас. Моля за извинение.

— В бъдеще ще ви бъде все така трудно. Дори може би повече.

— Да, господарю. Но добре е човек да познава и двете страни на медала. Повечето от нещата, които каза, се оказаха верни — например, че светът е поделен между испанци и португалци, че свещениците тайно пренасят оръжие — колкото и да е трудно да го повярва човек. Но аз не се боя за своята вярност към вас — дори да не ми е лесно, винаги ще изпълнявам дълга си.

— Благодаря. Но Анджин-сан каза много интересни неща, нали? Интересни, но въпреки това си остават глупости. Благодаря ви още веднъж, Марико-сан, за ценните съвети. Да ви заповядам ли да се разведете с Бунтаро?

— Моля, господарю?

— Е?

Ах, свобода! — пропя душата и. О, света Богородице, какво щастие би било да съм свободна!

Помни коя си, Марико, помни коя си! И не забравяй, че „любов“ е варварска дума!