Шогун

Блакторн съвсем се обърка. После каза:

— За нас разводът е немислим. Абсолютно изключен.

— И светите отци така казват. Много се извинявам, но това е ужасно неразумно. Винаги стават грешки, а и хората се променят, това си е карма, нали? Защо трябва тогава един мъж да търпи цял живот злобна жена или обратното — жена да търпи лош съпруг? Глупаво е да си обвързан за цял живот, независимо дали си мъж или жена, не мислите ли?

— Така е.

— В това отношение сме много мъдри, а светите отци не са. Това е една от основните причини, поради които тайко не прие християнството — тази глупост относно развода, както и шестата божия заповед — „не убивай“. Делегатът посетител изпрати прошение чак в Рим да разрешат на японците да заобиколят въпроса с развода. Но негово светейшество папата отказа с присъщата си мъдрост. Ако се беше съгласил, мисля, че тайко щеше да се покръсти и всички даймио щяха да последват примера му. Страната щеше сега да е обърната в Правата вяра. Що се отнася до шестата заповед, тя е без значение, защото и без това кой и обръща внимание? Най-малко християните. Такава малка отстъпка срещу толкова много, нали?

— Така е — съгласи се отново Блакторн. Какво разумно нещо е разводът и колко естествено се приема тук. Защо е смъртен грях у дома, защо така яростно му се противопоставя всеки свещеник в християнския свят, и то в името господне? — Какво представлява съпругата на Торанага? — продължи да разпитва той. Тя обикновено избягваше темата за Торанага и семейната му история, а за Блакторн беше от голямо значение да знае всичко.

През лицето на Марико премина сянка.

— Тя е мъртва. Беше му втора съпруга и умря преди десет или единадесет години. Беше доведена сестра на тайко. На Торанага-сама никога не му е вървяло със съпругите, Анджин-сан.

— Защо?

— Ами втората беше стара, уморена и алчна — боготвореше златото, макар да се преструваше на безразлична — също като брат си, самия тайко. Ялова и злобна. Бракът им беше, разбира се, политическа сделка. Аз трябваше да бъда една от дамите й за известно време. Нищо не можеше да я задоволи и никой юноша или мъж не бе в състояние да развърже възела на Златния и павилион.

— Какво?

— Нефритената и порта, Анджин-сан. Не ме ли разбирате? Нейното… онова.

— А, разбрах.

— Нито дори Торанага?

— Та той никога не се е докосвал до нея — възкликна тя смаяна. След женитбата той нямаше какво да я прави… освен да и предостави крепост, придворни и ключовете от хазната си. Пък и за какво му е? Тя беше много стара, женена два пъти преди него, но брат и, тайко, всеки път я развеждал. Много неприятна жена беше и всички се почувствувахме дълбоко облекчени, когато замина за Великия безкрай, дори и брат й тайко. А снахите и всички наложници на Торанага от радост тайно кадиха тамян.