Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
ГЛАВА L
Причестяване с божеството
1. Причестяване с първите плодове
Видяхме, че житният дух се представя ту в човешка, ту в животинска форма и че и в двата случая бива умъртвен в лицето на своя представител. Остава ни, разбира се, да потърсим примери за действително умъртвяване на антропоморфния представител на житния дух сред първобитните народи, но гощавките при приключването на жътвата ни дадоха непогрешими доказателства за обредно изяждане на животните-представители на житния дух. Освен това, както можем да предположим, новото жито се приема като причастие, т.е. като тялото на житния дух. Във Вермланд (Швеция) жената на стопанина използува зърното от последния сноп да опече хляб с формата на малко момиче. Хлябът се разпределя между всички членове на домакинството и те го изяждат. В този случай хлябът представлява житния дух и се схваща като девойка, също както в Шотландия, където е представен от последния сноп, направен във формата на жена и наречен Девата. Приема се, че житният дух се намира в последния сноп и да се изяде хляб, направен от последния сноп, означава да се изяде самият житен дух. По същия начин в Ла Палис (Франция) окачват на някоя ела направено от тесто човече и го докарват на последната каруца. Занасят дървото с човечето в къщата на кмета и ги държат там докато приберат реколтата. Приключването на жътвата се празнува с гощавка, на която кметът начупва на късчета тестеното човече и ги раздава на хората да ги изядат.
В тези примери житният дух се представя в антропоморфна форма. В други случаи от новото жито не се изпича хляб във формата на човек, но тържествените церемонии показват достатъчно ясно, че става дума за причестяване с тялото на житния дух, който се съпровожда с използуване на ново брашно. Литовските селяни например спазвали следните церемонии при изяждането на новото жито. Около времето на есенната сеитба, когато е прибрано всичкото жито и вършитбата е започнала, всеки стопанин чествувал празник, наречен Сабариос, т.е. „смесване или хвърляне заедно“. Той вземал девет пълни шепи от всеки вид зърно — пшеница, ечемик, овес, лен, боб, леща и т.н., и разделял всяка шепа на три. След това хвърлял всичките двадесет и седем части от всяка култура накуп и ги смесвал. За церемонията използували първото овършано и отсято зърно, което специално отделяли и запазвали. Част от смесеното зърно използували да изпекат малки хлебчета — за всеки член от домакинството, а към остатъка добавяли ечемик или овес и правели бира. Първата, приготвена от тази смес бира пиели стопанинът, жена му и децата му, а втората — слугите.
След като бирата била готова, стопанинът избирал вечер, когато не очаквал в къщата чужд човек. Тогава коленичел пред бъчвата, източвал една кана бира и я изливал върху чепа с думите: „Земя плодородна, направи така, че да се роди овес, ечемик и всякакво зърно.“ После отнасял каната във всекидневната, където го очаквали жена му и децата. На пода на всекидневната лежали вързани черен, бял или шарен (но не червен) петел и кокошка с еднакъв цвят и от едно и също люпило, излюпено през същата година. След това стопанинът коленичел с каната в ръка, благодарял на бога за добитото през изтеклата година и се молел за добра реколта през следващата. Тогава всички вдигали ръце и произнасяли думите: „О, боже, и ти, земьо, даряваме те от душа с този петел и тази кокошка.“ При това стопанинът умъртвявал птиците с дървена лъжица, защото не бивало да им отрязва главите. Той изливал по една трета от бирата — след първата молитва и след като умъртвял всяка от птиците. После жена му ги сварявала в неизползувана тенджера, слагали на пода крина с дъното нагоре и на нея нареждали споменатите вече малки хлебчета и сварените птици. После донасяли от новата бира, а също черпак и три чаши, които се използували единствено за тази церемония. Когато стопанинът налеел бира в чашите, семейството коленичело около крината. Бащата произнасял молитва и изпивал трите чаши. Другите следвали примера му, изяждали хлебчетата и месото на птиците, а след това церемонията с бирата се повтаряла, докато всеки изпразвал по девет пъти всяка от трите чаши. Изяждали до троха храната, но ако се случело да остане, довършвали я на следната сутрин при същите церемонии. Кокалите давали на кучето и ако то не ги изяде всичките, заравяли остатъците под тора в яхъра. Церемонията се извършвала в началото на декември. На този ден не бивало да се произнася лоша дума.