Златната клонка

В тези примери житният дух се представя в антропоморфна форма. В други случаи от новото жито не се изпича хляб във формата на човек, но тържествените церемонии показват достатъчно ясно, че става дума за причестяване с тялото на житния дух, който се съпровожда с използуване на ново брашно. Литовските селяни например спазвали следните церемонии при изяждането на новото жито. Около времето на есенната сеитба, когато е прибрано всичкото жито и вършитбата е започнала, всеки стопанин чествувал празник, наречен Сабариос, т.е. „смесване или хвърляне заедно“. Той вземал девет пълни шепи от всеки вид зърно — пшеница, ечемик, овес, лен, боб, леща и т.н., и разделял всяка шепа на три. След това хвърлял всичките двадесет и седем части от всяка култура накуп и ги смесвал. За церемонията използували първото овършано и отсято зърно, което специално отделяли и запазвали. Част от смесеното зърно използували да изпекат малки хлебчета — за всеки член от домакинството, а към остатъка добавяли ечемик или овес и правели бира. Първата, приготвена от тази смес бира пиели стопанинът, жена му и децата му, а втората — слугите.

След като бирата била готова, стопанинът избирал вечер, когато не очаквал в къщата чужд човек. Тогава коленичел пред бъчвата, източвал една кана бира и я изливал върху чепа с думите: „Земя плодородна, направи така, че да се роди овес, ечемик и всякакво зърно.“ После отнасял каната във всекидневната, където го очаквали жена му и децата. На пода на всекидневната лежали вързани черен, бял или шарен (но не червен) петел и кокошка с еднакъв цвят и от едно и също люпило, излюпено през същата година. След това стопанинът коленичел с каната в ръка, благодарял на бога за добитото през изтеклата година и се молел за добра реколта през следващата. Тогава всички вдигали ръце и произнасяли думите: „О, боже, и ти, земьо, даряваме те от душа с този петел и тази кокошка.“ При това стопанинът умъртвявал птиците с дървена лъжица, защото не бивало да им отрязва главите. Той изливал по една трета от бирата — след първата молитва и след като умъртвял всяка от птиците. После жена му ги сварявала в неизползувана тенджера, слагали на пода крина с дъното нагоре и на нея нареждали споменатите вече малки хлебчета и сварените птици. После донасяли от новата бира, а също черпак и три чаши, които се използували единствено за тази церемония. Когато стопанинът налеел бира в чашите, семейството коленичело около крината. Бащата произнасял молитва и изпивал трите чаши. Другите следвали примера му, изяждали хлебчетата и месото на птиците, а след това церемонията с бирата се повтаряла, докато всеки изпразвал по девет пъти всяка от трите чаши. Изяждали до троха храната, но ако се случело да остане, довършвали я на следната сутрин при същите церемонии. Кокалите давали на кучето и ако то не ги изяде всичките, заравяли остатъците под тора в яхъра. Церемонията се извършвала в началото на декември. На този ден не бивало да се произнася лоша дума.