Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя отвори едното си око, сякаш за да провери дали по лицето му няма следа от подмазвачество. Нямаше.
— Дай ми кърпа и остави дрехите ми за спане на масата до леглото.
Ричард й помогна да изсуши косата си. Дена не облече дрехите си за спане, а се излегна гола на леглото, оставяйки влажната си коса да се разпилее по възглавницата й.
— Иди да духнеш лампата на оная маса — той го направи на мига. — И ми донеси Агиел, любов моя.
Ричард потръпна. Мразеше да го кара да й носи Агиел; от всяко докосване до него болеше. Страхувайки се до какво може да доведе по-нататъшното колебание, той стисна зъби, вдигна го и й го донесе с разтворени длани. Болката завибрира в лактите и раменете му. Тя беше вдигнала възглавниците, опрени на горната табла на леглото, и леко се беше изправила с поглед, забит в него. Когато взе Агиел от ръката му, Ричард дълбоко въздъхна.
— Господарке Дена, вас защо не ви боли, когато го пипате?
— Боли ме също както и теб. Боли ме, защото с него са ме обучавали.
Той отвори широко очи.
— Искате да кажете, че през цялото време, докато го носите, ви боли? През цялото време, докато ме обучавате?
Тя кимна и го претърколи в ръцете си, като за секунда отмести очи от неговите. Леко му се намръщи и веднага след това се усмихна.
— Рядко оставам без болка от един или друг вид. Точно затова отнема години, за да се обучи една Морещица — да се научи да се справя с болката. Предполагам, че това е и причината само жени да стават Морещици; мъжете са твърде слаби. Веригата около китката ми позволява да отхлабвам болката; когато Агиел виси на ръката ми, не боли. Но когато го използвам върху някой, причинява постоянна болка.
— Досега не съм знаел. — Вътрешностите на Ричард се сгърчиха от болка. — Съжалявам, Господарке Дена. Съжалявам, че ви боли, че за да ме обучите, изпитвате страдание.
— Болката има свое собствено очарование, моя любов. Това е едно от нещата, на които те уча. А сега е време за нов урок — тя плъзна поглед по тялото му. — Стига сме говорили.
Ричард разпозна погледа в очите й, забързаното й дишане.
— Но, Господарке Дена, вие току-що се изкъпахте, а аз съм цял в пот.
Устата й се изкриви в лека усмивка.
— Харесва ми потта ти.
Без да сваля очи от неговите, тя стисна Агиел между зъбите си.
Дните се нижеха убийствено еднообразни. Отдаванията не пречеха по никакъв начин на Ричард, защото докато те траеха, не го обучаваха, не го болеше. Но мразеше да произнася думите и се налагаше да се концентрира върху плитката на Дена през цялото време, докато пееше. Да повтаря едно и също час след час, на колене, с опряна в плочките глава беше не по-малко затормозяващо. Ричард установи, че нощем се буди, повтаряйки думите. Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Дена престана да се облича в червено; вместо това носеше бяла кожа. Каза му, че това било жест, означаващ, че той е прекършен, че е взет за другар, и че за да покаже силата си над него, тя е избрала да не го кара да кърви. На Констанс това не й харесваше. Що се отнася до Ричард, за него нямаше кой знае каква разлика; усещането от Агиел беше все същото, независимо дали се стига до кръв или не. Констанс беше с Дена горе-долу половината време, като от време на време отиваше да се заеме с обучението на някое ново кученце. Констанс все по-настоятелно молеше Дена да я остави насаме с него, но Дена все не разрешаваше. Констанс влагаше всичко от себе си в неговото обучение. Колкото повече Ричард започваше да я опознава, толкова повече се ужасяваше от нея. Дена му се усмихваше всеки път, когато казваше на Констанс да поеме нещата.
Един ден след следобедните отдавания, когато Констанс беше отишла да обучава някой друг, Дена го заведе в малката стаичка зад покоите си, за да проведат следобедното обучение там. Тя го изпъна на въжето, така че Ричард едва докосваше с пръсти земята.
— Господарке Дена, с ваше позволение, бихте ли разрешили на Господарката Констанс да поеме изцяло обучението ми оттук нататък?
Този въпрос предизвика неочакван за него ефект. Вбеси я. Тя го гледаше бясно, лицето й стана мораво-червено; след това започна да го удря с Агиел, да го пробожда с него, да му крещи, да му казва какво нищожество е, колко е незначителен, как й е писнало от приказките му. Дена беше силна и го удряше с Агиел с всичка сила. Удряше, без да спира.
Ричард не помнеше някога да е била по-ядосана, по-сурова, по-жестока. Скоро съзнанието му се изпразни, не знаеше дори къде е. Изпадна в конвулсии от болка. Не можеше да продума нито дума, да я помоли да спре, през по-голямата част от времето не можеше дори да диша. Тя не забавяше темпото, не се изморяваше. Само изглеждаше още по-ядосана, докато го удряше. Той видя кръв по пода, много кръв. Опръска от горе до долу бялата кожа. Гърдите й се повдигаха от напрежението, от яростта. Плитката й се разхлаби.