Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Какво е това термометри? — попита Едипон, за миг забравил ножа, увлечен от техническата дискусия.
— Както си и мислех. Чудотворното ви сокче може да стане много по-качествено, ако открием тук някой, който да може да духа стъкло. Макар че ще е още по-лесно, ако използваме биметална лента, увита на серпантина. Вие се опитвате да отделите фракциите със загряване, но ако не поддържате равномерна и балансирана температура, винаги ще имате налице нечиста смес. За вашите двигатели са ви необходими най-летливите фракции, течностите, които завират първи, като газолин и бензин. След това повишавате температурата и получавате керосин за лампите си и тъй нататък, додето с катрана, който се добива в края на поточната линия, можете да правите настилки на пътищата си. Как ти звучи това?
Едипон си бе наложил да се овладее, но подскачащият мускул на бузата му издаваше, че вътрешно е все така напрегнат.
— Това, което описа, е вярно, макар че грешиш в някои подробности. Но аз не се интересувам от термометри, нито от подобряване на операцията. За семейството ми тя е била достатъчно добра поколения наред, добра е и за мен.
— Сигурно дори я намирате за много съвършена.
— Все пак можеш да направиш нещо и да получиш възнаграждение в замяна — продължи Едипон. — Ние умеем да бъдем и щедри, когато е нужно. Виждал си нашите каро и си се возил на тях. Видя ме и как влизам в храма да се моля на свещените сили да ни задвижат. Можеш ли да ми кажеш каква е тая сила, дето движи каро?
— Надявам се, че това е последният изпит, Едипон, защото вече злоупотребяваш с възможностите ми за екстраполация. Като оставим настрана разните храмове и свещени сили, бих казал, че онова, което отиде да свършиш в котелното, имаше много малко общо с молитви. Съществуват различни начини да се задвижват тези превозни средства, но нека си помислим за най-простия. Вътрешното горене е изключено. Съмнявам се, че имате технология за поддръжката му. Остава парата. Да, предпазният вентил, как забравих за него! Влизаш, заключваш вратата, разбира се, после отваряш няколко вентила, докато горивото се стече в карбуратора, и го запалваш. Може би има манометър, а може и просто да чакаш предпазният вентил да изпусне, за да се увериш, че имаш достатъчно налягане от парата. Не е съвсем безопасно, защото един запушен вентил може да вдигне цялото чудо над планината. И тъй, след като дойде парата, завърташ вентил, за да я вкараш в цилиндрите, и цялата чудесия се задвижва. Остава ти само да се наслаждаваш на пътешествието, но разбира се, трябва да се грижиш в котела постоянно да постъпва вода, налягането да не спада, огънят ти да е добре поддържан, лагерите да са смазани и всичко останало…
Джейсън млъкна смаян, тъй като Едипон привдигна наметката над мършавите си колене и затанцува из стаята, като се въртеше и подскачаше. Във възбудата си заби ножа в масата, втурна се към Джейсън, хвана го за раменете и го разтърси тъй силно, че веригата му издрънча.
— Знаеш ли какво направи ти? — попита той развълнуван. — Знаеш ли какво каза?
— Знам, естествено. Това означава ли, че изкарах изпита и че най-после ще ми повярваш? Прав ли бях?
— Не мога да кажа прав ли си или не. Никога не съм виждал отвътре дяволските кутии на Апсала. — Той продължи да танцува из стаята. — Ти знаеш повече от мен за техния… Как му викаше?… Двигател. Аз цял живот отправям проклятия към народа на Апсала, който пази тайната от нас. Но ти ще ни я разкриеш. Ще си построим свои двигатели и ако на тях им трябва от силната вода, скъпо и прескъпо ще плащат за нея.
— Би ли ми обяснил по-разбрано — помоли Джейсън. — Никога не съм чувал нищо по-объркано в живота си.
— Ще ти покажа, човече от далечния свят, а ти ще ни разкриеш тайната на апсалците. Виждам над Путл’ко да изгрява зората на нов ден.
Той отвори вратата и викна стражите и сина си Нарсизи. Нарсизи пристигна тъкмо като освобождаваха веригата на Джейсън от халката и той разпозна в него заспалия на вид д’зертано, който помагаше на Едипон в управлението на тромавото каро.
— Дръж веригата му, синко, и бъди готов да убиеш с тоягата си този роб, ако се опита да избяга. Но иначе не искам да го нараняваш, защото е много ценен за нас. Елате!