Синя кръв [bg]

Но щом погледна повторно през стъклото, вече го нямаше.

Случваше се за втори път. Скайлър беше по-скоро любопитна, отколкото притеснена. За пръв път го видя преди няколко месеца, когато излезе от стаята, за да си вземе чаша вода. Когато се върна, вътре имаше някого и тя се стресна.

С крайчеца на окото си забеляза мъж, който стоеше до прозореца и гледаше към река Хъдсън. Но в момента, в който тя влезе, той изчезна. Не успя да види лицето му, само гърба и прошарената му коса.

В началото се уплаши, чудеше се дали светлината и въображението й не си играят с нея. И все пак имаше чувството, че знае кой е безименният посетител без лице.

Тя отвори бавно вратата и влезе в стаята. Остави дебелия неделен вестник на масичката до телевизора.

Майка й лежеше на леглото с ръце, скръстени на корема. Дългата й лъскава руса коса беше разпиляна по възглавницата. Беше най-красивата жена, която Скайлър бе виждала. Имаше лице на ренесансова мадона - ведро и спокойно.

Скайлър се доближи до стола край леглото и отново огледа стаята. Надникна в банята, която майка й никога не използваше. Дръпна пердетата, едва ли не очаквайки да открие някой там. Нямаше никого.

Разочарована, тя се върна на мястото си до леглото и разгърна днешния вестник. Какво да й прочете най-напред? За войните? За петролната криза? За престрелките в Бронкс? Статия за новите кулинарни експерименти в Испания? Спря се на „Сватби и чествания“. Майка й като че ли ги харесваше. Понякога, докато Скайлър й четеше съобщенията за сватби, пръстите на краката й помръдваха леко.

- „Кортни Уолъс се омъжи за Хамилтън Фишър Стивънс в „Пиер“ тази сутрин. Булката е на трийсет и една, завършила е „Харвард“... - зачете Скайлър.

Погледна майка си с надежда, но тя не помръдна. Реши да прочете друго малко:

- „Марджъри Фийлдкрест Голдман се омъжи за Нейтън Макбрайд вчера вечерта. Булката е на двайсет и осем, редактор в...“

Пак нищо.

Скайлър заразглежда обявите. Нямаше как да предвиди кое би се харесало на майка й. В началото си мислеше, че тя реагира на сватбите на хора, които познава - наследници на стари нюйоркски фамилии. Понякога обаче майка й въздишаше, докато й четеше трогателната история на двама компютърни програмисти, които се запознали в бар в Куинс.

Мислите й се върнаха към мистериозния посетител. Огледа се отново и забеляза, че на масата има цветя - букет бели лилии в кристална ваза. Не евтините карамфили, които продаваха на долния етаж, а изкусна аранжировка на великолепни лилии с дълги стъбла. Стаята бе напоена с аромата им. Странно, че не ги забеляза още като влезе. Кой би донесъл цветя на жена в кома, която дори не може да ги види? Кой е бил тук? И къде бе отишъл? И най-важният въпрос - откъде бе дошъл?

Скайлър се запита дали не трябва да го спомене на баба си. Миналия път беше запазила посещението на непознатия мъж в тайна, притеснявайки се, че Корделия ще направи нещо, с което да го държи настрана. Тя беше убедена, че баба й няма да хареса факта, че някакъв непознат посещава дъщеря й.